Supreme Court dismisses appeal on procedural grounds for questioning factual findings rather than legal issues.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 104

София, 12.02.2021г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3242 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Териториално поделение (ТП) „ДГС – Ивайловград“ към „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, срещу решение № 206 от 15.07.2020г. по в. гр. дело № 508/2020г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 5 от 04.02.2020г. по гр.д. № 38/2019г. на Ивайловградски районен съд, с което са уважени предявените от Д. Г. К. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД – 11-1/28.02.2019г. на директора на ответното предприятие; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лесничей“ в ТП „ДГС – Ивайловград“, и за заплащане на обезщетение за 6 месечния период, през който е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 28.02.2019г., в размер на 7 320 лв., ведно със законната лихва от 24.04.2019г. до окончателното изплащане, като е реализирана и отговорността на ответника за съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 ГПК.

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК навежда доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: „Може ли да се приеме, че дори и да е налице системна практика в едно поделение от типа на ДГС Ивайловград свързана със съставянето на протоколи за освидетелстване на сечища, същата следва да противоречи на материалния закон – чл. 109, ал. 1 ЗГ и следва ли тези протоколи да се издават формално? Достатъчно ли е да бъде регистриран протокол за освидетелстване на сечище в интернет информационната система на ИАГ от лицето имащо акаунт и парола за достъп за да се счита същият за издаден? Кой следва да бъде считан за автор на регистрацията на конкретен протокол в интернет системата на ИАГ при наличие на издадени лични акаунт и парола за достъп?“, който поддържа че е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба - Д. Г. К. подава отговор, в който поддържа становище, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира сторените в касационното производство съдебно – деловодни разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт по трудов спор по искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Не са налице обаче основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел за установено по делото, че ищецът е работил по трудов договор при ответника на длъжност „лесничей“ към ТП „ДГС – Ивайловград“ на „Югозападно държавно предприятие“ ДП, прекратен със заповед № РД – 11-1/28.02.2019г. на директора на ответното предприятие поради дисциплинарно уволнение за извършването на две нарушения на трудовата дисциплина, при условията на системност: 1. неизпълнение на възложената работа поради съставяне на протокол № 0426416/16.10.2018г. за освидетелстване на сечище с невярно съдържание, изразяващо се в липса на отбелязване на налична дървесина в сечището и на временен склад, невярно посочване, че в сечището няма неотсечени маркирани стъбла и некоректност на отразеното „задоволително“ състояние на сечището, които несъответствия са установени с проверки на терен от нарочни комисии, за които са съставени протокол вътр. № АСД-02-2/30.01.2019г., протокол вътр. № АСД-02-3/05.02.2019г. и констативен протокол, сериен № 114234 на Югозападно държавно предприятие, и 2. невярно съдържание на твърдян за съставен от ищеца протокол № 0450691 от 28.12.2018г. за освидетелстване на сечище, данните от който не съответстват на извършена проверка на терен на 13. и 14.02.2019г..

Разглеждайки по същество законосъобразността на процесното дисциплинарно уволнение, Хасковски окръжен съд е намерил, че ищецът не е осъществил второто визирано в процесната заповед за уволнение нарушение на трудовата дисциплина, тъй като не е съставял и подписвал протокол № 0450691 от 28.12.2018г. (бил е в отпуск по болест като придружител в болница на болната си майка, продължен без прекъсване с разрешен от работодателя платен годишен отпуск за обгрижването й в къщи), а със заповед № 361/19.04.2018г.

на изпълнителния директор на ИАГ подписването на този вид протоколи е предвидено като изискване за тяхната валидност. По отношение на първото дисциплинарно нарушение е посочил, че задължението на ищеца по длъжностна характеристика: „да участва в освидетелстването на сечищата“ се състои във формалното съставяне на протокола за освидетелстване на сечището, чрез пренасяне в него на съдържанието на рапорта за реалното състояние на сечището, изготвян от служители, незаемащи лесничейска длъжност, в случая от Д.

Х. М., и резолиран от директора на поделението. Тази трайна практика се е наложила в ответното предприятие според приетото заключение на лесотехническата експертиза поради недостига на лесовъди със съответно висше образование и значителния брой обекти, за които е необходимо издаване на позволителни за сеч и протоколи за освидетелстване на сечища.

Доколкото по делото е установено, че протокол № 0426416/18.10.2018г. е съставен от ищеца формално и изцяло възпроизвежда рапорта на Д. Х. М. с вх. № СГ-00-55/18.10.2018г., въззивният съд е счел, че извършеното от К. не съставлява нарушение на трудовата дисциплина, при което е безпредметно обсъждането на въпроса за съответствието на наказанието с тежестта на нарушението.

С тези решаващи мотиви е уважил предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ като основателни.

Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. В изложението към касационната жалба на ищеца е формулиран въпрос, който не притежава характеристиките на правен въпрос в гореизложения смисъл. Той е въпрос по установяването на конкретните факти и е изцяло относим към правилността на въззивното решение, която е недопустимо да бъде разглеждана при предварителната селекция на касационната жалба – предмет на настоящото производство. При така обективираните оплаквания на касатора в касационната жалба касационният съд не разполага с правомощия да формулира неизложен правен въпрос.

На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.

С оглед изхода на производството пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 800 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред ВКС, платен в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.09.2020г., приложен към отговора на касационната жалба.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206 от 15.07.2020г. по в. гр. дело № 508/2020г. на Хасковски окръжен съд.

ОСЪЖДА Териториално поделение „ДГС – Ивайловград“ към „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, ЕИК: 2016176540046, да заплати на Д. Г. К., ЕГН: [ЕГН], сумата 800 лв. - съдебно – деловодни разноски пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: