Court dismisses private appeal regarding attorney fees, ruling evidence proves payment and law prohibits court discretion on reasonableness.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court dismissed a private appeal challenging the allocation of litigation costs in a civil case. The appellant argued there was no proof of payment and that the awarded fees were excessive, while the respondent maintained the contract and payment record were valid. The court held that the contract served as a receipt proving payment and that the Civil Procedure Code does not grant courts the power to independently assess attorney fee reasonableness.
Legislator headnote
AI generatedчл. 78, ал. 3, 4 и 5 от ГПК; The court must allocate costs based on proven facts and cannot independently verify the reasonableness of attorney fees unless requested by the opposing party.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 04.11.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 5345/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена в срок частна жалба на И. В. Ш. от [населено място], срещу определение от 22.05.2013 г. по в. гр. д. № 140/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което решението от 15.04.2013 г. по същото въззивно дело е допълнено в частта за разноските. Жалбоподателят е изложил оплаквания за незаконосъобразност на определението, тъй като няма доказателства за изплатено от въззиваемия адвокатско възнаграждение и евентуално - за прекомерност на присъдените разноски.
Ответникът по частната жалба С. Н. Ш. я счита за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на И. В. Ш. - ищец по делото. С постановеното от него решение първоинстанционното решение е обезсилено в частта по предявения отрицателен установителен иск и е потвърдено по ревандикационния иск, който е отхвърлен.
С оглед на тези данни налице е основание за ангажиране отговорността на ищеца за сторените от ответника разноски за въззивното производство - чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК. Ето защо правилно с обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, в тежест на ищеца и въззивен жалбоподател са възложени разноските в размер на 1 000 лева - адвокатско възнаграждение, заплатено за въззивното производство от ответника С. Н. Ш..
Д. на жалбоподателя за недължимост на разноските е неоснователен. Към писмения отговор на въззивната жалба, изготвен от процесуалния представител на ответника, е приложен договор за правна защита и съдействие серия Б № 011042 от 21.01.2012 г., видно от който договореното възнаграждение е 1 000 лева. Фактът, че то е заплатено в брой, е отразен в самия договор. В този случай договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Следващият довод е за прекомерност на заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат. Той не може да бъде обсъждан, тъй като в действащия ГПК не е предвидено съдът служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. Според чл. 78, ал. 5 ГПК по-нисък размер на разноските в тази им част може да бъде присъден по искане на насрещната страна.
В обобщение, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение - правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 22.05.2013 г. по в. гр. д. № 140/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: