Court dismisses appeal confirming that Regional Environmental Inspectorates are employers, not the Ministry, under Labor Code Art. 61.2.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№266

С., 07.07.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. по ч.гр.д. № 3920 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК

Образувано е по частна касационна жалба на Министерство на околната среда и водите и частна касационна жалба на Регионална инспекция околна среда и води-гр.Б. против определение № 62 от 27.02.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 67 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Ямбол, с което е потвърдено определение № 9141 от 31.10.2013 г. по гр.д. № 6691/2013 г. на Районен съд-Бургас за прекратяване на производството по исковете на Б. С. Г. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ против Министерство на околната среда и водите.

Б. С. Г. не е изразил становище в настоящото производство.

За да постанови атакуваното определение, Окръжен съд-Ямбол е констатирал че са предявени три обективно кумулативно съединени искове по чл 344 ал 1 т 1, 2 и 3 КТ срещу РИОСВ-гр.Б. и при условията на евентуалност срещу втори ответник МОСВ-гр.С.. Изложени са съображения, че процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск и за наличието й съдът следи служебно, като основният въпрос в случая е дали длъжността на ищеца попада в приложното поле на Закона за администрацията/З../ Прието е в тази връзка, надлежен ответник по исковете по чл 344 ал 1 КТ , предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при условията на чл 61, ал 2 КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган.

Съгл.разп. на чл 61 ал 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на МС, ТД се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, но това не води до изключение на правилото по чл 61 ал 1 КТ и по изричната разп. на закона-чл 61 ал 2 КТ, в този случай трудовото правоотношение се създава с предприятието, в което е съответната длъжност, на което служителят предоставя работната си сила,т.е работодателя, като в тази насока е ТР №1/30.03.12г на ВКС по тълк.

д №1/10г ОСГК. Съдът е приел, че директорите на Регионалните инспекции по опазване на околната среда и водите, не са ръководители на държавна институция, създадена със закон или ПМС, а са органи осъществяващи държавна политика по опазване на околната среда на регионално равнище /арг. от чл.10, ал 1 т 3, вр с чл.9 и чл.14 от З./ и по отношение на тях липсват останалите белези, които законодателят изисква, за да бъдат причислени към длъжностите по чл 14 З., а директорите на РИОСВ не са ръководители на държавна институция, създадена със закон или ПМС.

Регионалните инспекции са ЮЛ към Министъра на околната среда и водите на бюджетна издръжка, като техния брой, териториален обхват на дейност, функции и структура, както и правомощията на техните директори се определят с Правилник, издаден от Министъра на околната среда и водите, поради което нормата на чл 19а ал 2 ЗА е неприложима по отношение на тях.

На осн чл 61 ал 2 КТ Т. е възникнало между ищеца и първия ответник независимо, че ТД е сключен от по-горестоящия спрямо работодателя орган, т. к. в този случай, Т. се създава с предприятието, в което е съответната длъжност в РИОСВ-Б. и това е работодателят на ищеца, поради което надлежен ответник по исковете по чл 344 ал.1, т.1,2 и 3 КТ в случая е РИОСВ-гр.Б., т.

к. трудовият договор на ищеца е сключен при условията на чл. 61, ал 2 КТ и предприятието е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган, като по отношение на втория ответник-МОСВ –гр.С., срещу когото е предявен евентуалният иск, производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на иска, т.

к. този ответник не е надлежна страна в процеса.

В частните касационни жалби са поставени следните въпроси:

- когато исковете по чл.344, ал.1 КТ от работник или служител, чиито трудов договор е сключен при условията на чл.61, ал.2, изр.първо КТ са предявени срещу работодателя – „предприятието, в което е съотвената длъжност” и срещу по-горестоящия спрямо работодателя административен орган, съдът следва ли да прекрати съдебното производство по отношение на по-горестоящия спрямо работодателя административен орган или следва задължително да конституира на основание чл.7, ал.4 във връзка с чл.26, т.4 ГПК на страната на ответника и по-горестоящия спрямо работодателя административен орган /т.к. в случая се касае за необходимо задължително другарство/;

- кой следва да представлява работодателя в съдебно производство в случаите, в които трудовият договор е сключен при условията на чл.61, ал.2, изр.първо КТ;

- съществува ли колизия между разпоредбите на чл.61, ал.2 КТ и чл.19а ЗА във връзка с чл.10, ал.1, т.3 във връзка с чл.9 и чл.14 от Закона за опазване на околната среда, които са с еднакъв юридически ранг и юридическа сила, приети през различен период от време, по отношение на това дали директорите на РИОСВ са органи заемащи длъжности, определени в закон или акт на Министерския съвет – лица по чл.19, ал.4, т.4 ЗА, правоотношенията, с които възникват при условията на чл.61, ал.2 КТ.

К. считат, че посочените въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата, едни от които приемат, че надлежен ответник е работодателят /предприятието, в което е съответната длъжност” и по-горестоящия спрямо работодателя административен орган, а други – че надлежен ответник е само работодателят, като същевременно други съдилища коституират на страната на ответника и по-горестоящия спрямо работодателя административен орган.

От значение за изхода на настоящия процесуално правен спор е първия от поставените въпроси, тъй като са свързани с извода на въззивния съд, че МОСВ не е процесуално легитимиран по исковете по чл.344 КТ, тъй като работодател се явява РИОСВ. По този въпрос обаче е налице задължително тълкуване по Тълкувателно решение № 1/2012 по т.д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС, с което е изяснено, че надлежна страна по материалното правоотношение по трудов спор, когато договорът е сключен в хипотезата на чл.61, ал.2 КТ, е работодателят, т.е. предприятието, в което е съответната длъжност, на което се предоставя работна сила, където се полага наемния труд, а не висшестоящият орган по назначението. Атакуваното определение е съобразено със задължителната практика на ВКС, поради което по този въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Останалите два въпроса са неотносими към мотивите на въззивния съд, за прекратяване на иска спрямо МОСВ, като ненадлежна страна, а могат да имат значение за основателността на предявените искове, която е извън предмета на настоящия процесуално правен спор, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.

В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 62 от 27.02.2014 г., постановено по ч.гр.д. № 67 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Ямбол.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: