Supreme Court allows appeal due to conflict with binding precedent on insurance contract formal requirements.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 775

С.,09.12.2011 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 95/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. Г. и Л. Й. Г., двамата от [населено място], срещу решение № 759 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 2772/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, І-12 състав решение № 3629 от 20.07.2009 г. по гр. д. № 149/2008 г., изцяло са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 30.06.2007 г.

Касаторите молят за отмяна на въззивното решение като неправилно поради противоречието му със закона. Излагат подробни съображения срещу извода на решаващия състав за липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника [фирма] и виновната за процесното пътно-транспортно произшествие водачка Н. Н. Г., обоснована с неподписването на застрахователната полица от страна на застрахованото лице и с непълнота на индивидуализацията на автомобила, изразяваща се в непосочване на последните четири цифри от номера на рамата. Тезата на касаторите е изградена върху становището, че писмената форма на застрахователния договор е за доказване, а не за действителност, както е приел въззивният съд и че сключването на такъв за процесния автомобил следва да се счита доказано от всички факти и събрани по делото доказателства и по-конкретно: подписване на договора от представител на застрахователя; приемане на извършеното от застрахования водач плащане на част от застрахователната премия; подадена от застрахователя информация до Гаранционен фонд за процесната застрахователна полица.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, допускането на касационното обжалване се поддържа на всички основания по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. С оглед изложените обстоятелства и в съответствие с правомощията си по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав приема, че като релевантен за конкретното дело касаторите поставят въпроса за формата на договора за застраховка „Гражданска отговорност” и последиците от неспазването й . В подкрепа на твърдението за противоречие в практиката на съдилищата по посочения въпрос е представено решение № 4559 от 14.10.2010 г. по гр. д. № 142/2008 г. на СГС, І-14 състав, а в подкрепа на твърдението за противоречие на атакуваното решение с практиката на ВКС са посочени решение № 77 от 08.07.2009 г. по т. д. № 2/2009 г. на І т. о. и решение № 134 от 29.06.2010 г. по т. д. № 999/2009 г. на ІІ т. о.

Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. В представеното писмено възражение от 20.01.2011 г. са изложени съображения единствено за неоснователност на касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от Т. П. Г. и Л. Й. Г. срещу [фирма] искове по чл. 226, ал. 1 КЗ, въззивният съд е приел, че отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение не може да бъде ангажирана, тъй като представената застрахователна полица не доказва сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Този извод е аргументиран с неподписването на полицата от страна на застрахованото лице Н. Н. Г., както и с непопълване на индивидуализиращите белези на моторно-превозното средство – липса на данни за ДК № и пълни данни за рамата на автомобила /не са вписани последните четири цифри на рамата/. Решаващият състав е посочил, че писмената форма е условие за действителността на застрахователната полица, поради което е счел, че празнотата в нея не може да се преодолее от наличието на данни за ДК № на автомобила в информационния масив на Гаранционен фонд.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато.

Поставеният от касаторите въпрос отговаря на общото законово изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за конкретното дело, тъй като именно неговото решаване е обусловило изхода на спора – отхвърляне на предявените преки искове по чл. 226, ал. 1 КЗ. По отношение на този въпрос е осъществено и едно от поддържаните основания за допускане на касационния контрол, а именно – противоречие с практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. Противоречието, обаче, не е с цитираните от касаторите две решения, тъй като същите касаят съвсем различен от заявения в настоящото производство въпрос – последиците от неплащане в срок на част от застрахователната премия. Въззивното решение е постановено в отклонение от служебно известното на състава и надлежно публикувано в сайта на ВКС и в Информационна система „С.” решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и имащо задължителен характер с оглед постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, в което е даден изричен отговор на въпроса за последиците от неспазване на законоустановената форма за действителност на търговските сделки.

Съществуването на посочената практика изключва съответно наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като недоказано следва да се счете и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представеното в тази връзка решение на СГС, с което касаторите аргументират твърдението си за противоречие в съдебната практика, изобщо не следва да бъде обсъждано, предвид липсата на данни да е влязло в сила /т. 3 от цитираното тълкувателно решение/.

Предвид освобождаването на ищците от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, делото следва да бъде докладвано на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване, без да бъдат давани указания за внасяне на такса.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 759 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 2772/2009 г. на Софийски апелативен съд.

Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: