Supreme Court dismisses appeal on assault conviction, upholding verdict and awarding defendant costs.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal filed by defendant A. I. against the appellate court's confirmation of a conviction for intentional minor bodily harm. The court found the evidence, including medical expert reports and witness testimonies, sufficient to prove the defendant's guilt and rejected arguments regarding the reliability of police officers' statements. Consequently, the original verdict was upheld, and the defendant was ordered to pay the civil plaintiff's legal costs incurred during the proceedings.
Legislator headnote
AI generatedArt. 346, 347, 348, 354 of the Criminal Procedure Code; The Supreme Court reviews cassation appeals only for specific legal errors and does not re-evaluate the court's internal conviction based on conflicting evidence, thereby upholding the lower court's decision when the facts are clearly established.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Р Е Ш Е Н И Е
№ 523
София, 10 януари 2010 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на осми декември двехиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева
Биляна Чочева
при секретар Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Я. Гебов
изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева
н.дело № 512/2010 год.
Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. Й. И., подадена в срок чрез защитника му адв. Г. Д., против въззивно решение № 50 от 30.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 40/2010 год. на Военно-апелативния съд на Република България.
В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения, които са касационни основания по смисъла на чл. 348 ал.1т.1 и 2 НПК, като се излагат съображения, че е осъден по обвинение, което не е доказано по несъмнен начин, а присъдените в полза на пострадалия разноски са определени в размер, противоречащ на императивни законови разпоредби. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан. В съдебно заседание не се явява и не взема становище по жалбата си.
Гражданският ищец и частен обвинител с писмена молба изразява становище, че жалбата е неоснователна и иска да му бъдат присъдени направените разноски.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:
С присъда № 3 от 18.03.2010 год. постановена по НОХ дело № 440/2009 год. Пловдивският военен съд е признал подсъдимите бивш редник А. Й. И., гл. лице П. К. Ю.и гр. лице А. М. К. за виновни в това, че на 2.02.2008 год. в гр. Сопот, в съучастие като съизвършители причинили две средни телесни повреди на гр. лице Х. М. М., изразяващи се в счупвания на дясна лакетна кост и на първата метакарпална кост на дланта на дясната ръка, които доведи до трайно затрудняване на движенията на горен десен крайник, поради което и на основание чл. 129 ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 54 НК ги е осъдил на по девет месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно на гражданския ищец и частен обвинител Х. М. М. сумата 5000лв обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане, както и да му заплатят по 1571лв направени по делото разноски, а в полза на съда да заплатят по 42лв направени по делото разноски, като гражданския иск на Х. М. за разликата до пълния му размер от 30 000лв е отхвърлил.
С въззивно решение № 50 от 30.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 40/2010 год. Военно-апелативния съд на Р. България е потвърдил присъдата на първата инстанция.
Касационната жалба е неоснователна.
Оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което е касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствата, довели до осъждането му по обвинение, което не е доказано от обективна и субективна страна. В този смисъл е единственото конкретно съображение, че въззивният състав повръхностно е обсъдил показанията на разпитания свидетел и е игнорирал и значително подценил важни факти и обстоятелства, доказващи неговата невинност. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл. 14, 107 и 339 НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати.
В хода на събирането, проверката и оценката на доказателствата е спазен установения процесуален ред. Първоинстанционният съд е провел задълбочено съдебно следствие, като в няколко съдебни заседания е събрал възможните и допустими доказателства и то както тези, които подкрепят обвинителната теза, така и допълнително поисканите от подсъдимите. Разпитал е посочените от тях свидетели, извършил е оглед на място за проверка на съобщените от свидетелите факти и е назначил повторна съдебно-медицинска експертиза. В максимална степен е изпълнил задължението си по чл. 14 НПК за разкриване на обективната истина, като е уважил в пълен обем исканията на подсъдимите и е разпитал всички посочени от тях свидетели, въпреки създадените затруднения по призоваването им. Свидетелите е разпитал с еднаква задълбоченост, като не е ограничил възможността на подсъдимите да им задават въпроси. Всички събрани по надлежния ред доказателствени материали е изследвал обективно, всестранно и пълно, констатирал е противоречието в показанията на свидетелите и е изложил съображения кои от тях кредитира и какви фактически и правни изводи прави.
Въззивната инстанция от своя страна също не е нарушила правилата на глава двадесет и първа НПК при проверката на правилността на осъдителната присъда. Въпреки, че доказателственото искане на жалбоподателя И. несвоевременно е било направено едва в съдебно заседание и без да констатира, че обстоятелствата, за които се иска разпит на свидетел, не са изяснени в предходната инстанция, го е уважила. Отложила е разглеждането на делото, провела е съдебно следствие и е разпитала поискания свидетел. Самостоятелстно е обсъдила показанията на този свидетел и като ги е съпоставила със събраните в първата инстанция доказателства е достигнала до извод, че не променят възприетата от първата инстанция фактическа обстановка за развитието на инцидента, авторството на подсъдимия и характера на причиненото увреждане. След като не е констатирала допуснати нарушения на правилата на формалната логика при оценката на доказателствата, не е имала основание да промени вътрешното убеждение на решаващия съд и да приеме тезата на подсъдимия, че осъдителната присъда е основана на предположения, съмнения и превратна оценка на събраните доказателства. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК е отговорила на оплакванията на жалбоподателите и е мотивирала защо не възприема изложените в тяхна подкрепа доводи.
Възприетите от нея фактически констатации, че пострадалият отказал да извади ръцете си от джобовете за да му бъде извършена проверка за притежание на оръжие при влизането в дискотеката, поради което подсъдимите И. и К. отказали да го пуснат, че го хванали под мищниците и го извлекли по стълбите на улицата пред дискотеката, че на въпроса му защо постъпват така, го съборили на земята и с бухалки и палки му нанесли силни удари в тялото и крайниците, че пострадалия се опитвал да се предпази с ръце, в резултат на което получил две счупвания на дясната ръка, не са произволни и лишени от доказателствена основа.
Направени са след задълбочен и сериозен анализ на всички събрани доказателства, в това число показанията на свидетелите Х. М., М. М., Х. С., Н. П. и Г. Д., Е. П., Н. Д., Г. Г. и Т. С. и заключенията на изслушаните експертизи, без нито едно от тях да е пренебрегнато или съдържащите се в него фактически данни да са извратени.
Съдилищата не са кредитирали произволно показанията на тези свидетели, а след като са ги съпоставили с обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите И. Я., С. Ю., Т. Й., М. Р., Н. М. и Т. К. и са изпълнили задължението си по чл. 305 ал.3 изр.2 НПК. На стр. 13 от мотивите към присъдата тезата на подсъдимите, че не са имали физически контакт с пострадалия, както на входа на дискотеката, така и извън нея, мотивирано е приета като израз на защитна позиция, целяща оневиняването им.
Точен е изводът, че обясненията им са непоследователно и противоречат не само на показанията на пострадалия и очевидците на деянието, за които би могло да се предполага евентуална заинтересованост, но и на показанията на свидетелите полицейски служители, които в това си качество са се озовали на мястото на инцидента.
За нито един от тях не се твърди наличието на обстоятелство, което би дало основание за съмнение в обективността му. Всички са категорични, че са били изпратени в дискотеката по повод сигнал за възникнал побой, а когато отишли на място разбрали, че имало сбиване между охраната и посетители на заведението.
Убедителни са съображенията за отхвърляне показанията на свидетелите посочени от подсъдимите, които са поддържали, че ширината на стълбите не е позволявала пострадалия да бъде изведен от дискотеката по посочения от него начин, както и че сам залитал и падал, като се подпирал на ръцете си. Те противоречат на събраните доказателства при извършения оглед и на получените увреждания в различни анатомични области на пострадалия, които са обсъдени в заключението на изслушаната повторна тройна съдебно медицинска експертиза.
Последвата по категоричен начин е установила, че на пострадалия са причинени две средни телесни повреди, които са получени с отделни удари по директен механизъм, като защитна реакция за предпазване на главата. Правилата за формиране волята на решаващия съд при оценката на доказателствата са спазени, а по същество вътрешното му убеждение кои противоречиви доказателства да кредитира не подлежи на последващ контрол.
В рамките на приетите фактически констатации материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като умишлено причинена средна телесна повреда. Конкретни доводи за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които касационната инстанция е длъжна да отговори, от жалбоподателя не се поддържат.
Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон в частта, с която са присъдени разноските направени от гражданския ищец и частен обвинител е неоснователно. Пострадалият от престъплението, който е конституиран като страна в процеса, е упълномощил адвокат, който да го представлява. В приложения към делото договор за правна защита и съдействие от 28.05.2009 год. е посочено, че е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 4000лв. В съдебно заседание е поискал направените разноски да му бъдат заплатени и първоинстанционният съд правилно е приложена разпоредбата на чл. 189 ал.3 НПК.
По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Военно-апелативния съд на Република България не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, а той да бъде осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1000лв, съобразно представения по делото договор, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК
Р Е Ш И
Оставя в сила въззивно решение № 50 от 30.06.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 40/2010 год. по описа на Военно-апелативния съд на Република България, с което е потвърдена присъда № 3 от 18.03.2010 год. по НОХ дело № 440/2009 год. на Пловдивския военен съд.
Осъжда А. Й. И. да заплати на Х. М. М. направените в касационното производство разноски в размер на 1000/хиляда/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: