Supreme Court dismisses appeal on ownership of a transformer post, citing lack of accounting evidence and invalid retroactive application of law.

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 250

София, 11.06.2014 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Влахов гр.дело № 2705 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу въззивно Решение Nо 81 от 07.02.2014 година по в.гр.д Nо 961/2013 година на ОС-Перник. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното Решение № 445 от 20.05.2013 г. по гр.д.№ 7669/13 г. на РС- Перник, с което е отхвърлен предявеният от [община] срещу [фирма] положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК- за установяване правото на собственост на ищеца, на основание пар. 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, върху недвижим имот- ТРАФОПОСТ „Ал.М.”- [населено място], кв. И., съвкупност от сграда на един етаж с идентификатор 55871.514.6940.5 с площ 60 кв.м. и енергийно съоръжение, изградени върху поземлен имот с идентификатор 55871.514.6940. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция за собственост бъде уважена със законните последици, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК с довод, че по въпроса, при наличие на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормата на пар. 7, ал.1 т.7 и ал.2 ПЗР на ЗМСМА, изграденият в ПИ на общината енергиен обект сграда-трафопост преминал ли е в собственост на общината към 17.09.1991 год. и следва ли да се приеме за общинска собственост енергиен обект/ трафопост/, обслужващ обекти само на територията на общината, съставлява ли част от общинската инфраструктура по смисъла на ЗМСМА или е част от националната енерго-разпределителна мрежа, решението на въззивния съд е произнесено в противоречие с Решение Nо 1337 от 06.01.2009 год. по гр.д. Nо 4282/2007 год. на ВКС-IV г.о., постановено по реда на чл. 218а ГПК / отм./ , и задължителната съдебна практика по Решение Nо 921 от 30.12.2009 год. по гр.д. Nо 2704/2008 год. на ВКС-I г.о., както и произнасянето на ВКС се обосновава от необходимостта за ясното и точно прилагане на закона .

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 ГПК, и по въпросите: Допустимо ли е съдът, при липса на каквато и да била първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното търговско дружество към релевантния момент- 17.09.1991 година, да прием , че този обект е предоставен за стопанисване и управление и по презумпция е част от баланса на предприятието по силата на действащия ЗЕ /отм./ ; след преминаване на дейността по електроразпределение от държавното предприятие към търговското дружество [фирма] преминали ли са трафопостовете /и по конкретно спорния трафопост/ в патримониума на търговското дружество, ако не са били записано по баланса на държавното предприятие към датата на влизане в сила на ЗМСМА, респ. ако липсват каквито и да са документи, от които да се установи такова вписване , с довод, че изводите на въззивния съд по тези въпроси противоречат на Решение Nо 64 от 10.02.2010 год. по гр.д. Nо 2612/2008 год. на ВКС-III г.о. , Решение Nо 987 от 06.01.2010 год. по гр.д. Nо 3373/2008 год. на ВКС-I г.о.

Искане за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се поддържа с довод, че процесуално-правните въпроси за доказателствената стойност на счетоводните записвания и за задължението на страната, която се позовава на тази доказателствена сила да установи редовността на воденето им , при условията на пълно и пряко доказване и за задължението на съда да укаже на страната , която се позовава на счетоводните записвания, че е нейна доказателствената тежест за установяване редовността на тези записвания , са произнесени от въззивния съд в противоречие с възприетата теза по Решение Nо 155/13.03.2006 год. по гр.д. Nо 917/2006 год. на ВКС-ТК .

Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е направено поради необходимостта да се даде отговор на въпроса допустимо ли е съдът по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по пар.7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, след като законодателят по силата на императивната норма на чл. 14, ал. 1 ЗНА не й е придал такова действие .

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [фирма]- [населено място], с който се поддържат доводи за недопускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба в случай, че бъде допуснато касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след преценка наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, както и с оглед изискването за наличие на цена на иска по гражданското дело над 5000 лв. при цена на заявеното за защита вещно право с данъчна оценка 14 762.90 лв.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК.

Поставеният от касатора въпрос: При наличие на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормата на парг. 7 ал.1 т.7и ал.2 ПЗР на ЗМСМА, изграденият в ПИ на общината енергиен обект /сграда-трафопост/ преминал ли е в собственост на общината към 17.09.1991 год. и следва ли да се приеме за общинска собственост енергиен обект /трафопост/ обслужващ обекти само на територията на общината, съставлява ли част от общинската инфраструктура по см.

на ЗМСМА или е част от националната енерго-разпределителна мрежа , по своето естество обхваща изцяло предмета на спора по делото и съставлява самото спорно право. Така формулираният въпрос предполага предварително и безспорно установяване на обстоятелства и факти, които законодателят е посочил като фактически състав на правната норма на цитирания законов текст, а това предполага проведен съдебен процес за установяване наличието на твърдяните правно-релевантни факти.

Отговорът на поставения въпрос не предполага тълкуване приложението на конкретна правна норма, а по същество разрешаване на правния спор за собствеността на процесния трафопост. Обстоятелството, че обжалваното въззивно решение е произнесено в противоречие с Решение Nо 1337 от 06.01.2009 год. по гр.д. Nо 4282/2007 год.

на ВКС-IV г.о., постановено по реда на чл. 218а ГПК / отм./ и Решение Nо 921 от 30.12.2009 год. по гр.д. Nо 2704/2008 год. на ВКС-I г.о., т.е. решенията не дават един и същ отговор на спора за собствеността на енергийното съоръжение, не може да се квалифицира като противоречиво разрешаване на спорен правен проблем по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 2 ГПК, или като въпрос изискващ обобщаване за еднаквото и точно прилагане на закона, тъй като е очевиден извода, че по всяко едно от делата въведените за спора правно-релевантни факти са различни, доказването на същите е различно по всяко дело, поради което и постановения правен резултат обективно не може да бъде един и същ.

Въпросите: Допустимо ли е съдът при липса на каквато и да била първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното търговско дружество към релевантния момент- 17.09.1991 година да приеме, че този обект е предоставен за стопанисване и управление и по презумпция е част от баланса на предприятието по силата на действащия ЗЕ /отм./;

след преминаване на дейността по електроразпределение от държавното предприятие към търговското дружество [фирма] преминали ли са трафопостовете /и по- конкретно спорният трафопост/ в патримониума на търговското дружество, ако не са били записани по баланса на държавното предприятие към датата на влизане в сила на ЗМСМА, респ.

ако липсват каквито и да са документи, от които да се установи такова вписване , също не могат да бъдат възприети като основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за селекция и допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд многократно, с решения по чл. 290 ГПК, се е произнасял за начина на доказване на правно-релевантните факти, отнасящи се до трансформацията на правото на стопанисване и управление в право на собственост в процеса на преобразуване на държавните предприятия в търговски дружества.

Обстоятелството, че конкретната хипотеза обхваща трансформацията на правото на собственост на трафопост като „енергиен обект“ по смисъла на отменения ЗЕ и действащия ЗЕЕ, налага и необходимостта тълкуването на доказателствата за това кой правен субект е осъществявал правото на стопанисване и управление в насока на специфичния /в смисъла на държавен монопол/ характер на дейността по пренос на електроенергия и енерго-разпределение е рамката на националната енергосистема към 1991 година, както и по-широка рамка на използваните доказателствени средства от съда, без подобен подход да се цени като противоречива практика.

Не може да се допусне исканото касационно обжалване и по процесуално-правните въпроси за доказателствената стойност на счетоводните записвания и за задължението на страната, която се позовава на тази доказателствена сила да установи редовността на воденето им, при условията на пълно и пряко доказване и за задължението на съда да укаже на страната, която се позовава на счетоводните записвания, че е нейна доказателствената тежест за установяване редовността на тези записвания , тъй като същите нямат в конкретната хипотеза качеството на обуславящи изхода на правния спор по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК не може да се допусне и по въпроса за допустимостта съдът по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по пар. 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, след като законодателят по силата на императивната норма на чл. 14, ал. 1 ЗНА не й е придал такова действие, тъй като този въпрос не е стоял в предметната рамка на спора пред въззивния съд и в обжалваното въззивно решения няма произнасяне по него.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданска колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение Nо 81 от 07.02.2014 година по в.гр.д Nо 961/2013 година на ОС-Перник, по касационната жалба на О. П..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :