Legislator Case Law & Legislation
VKS-C0A1F8DEF2CFCFE2C2257D0F00372DA4 AI generated

Cassation appeal dismissed; court held procedural defects and abstract negotiable instrument claims do not justify reopening case.

Case Number VKS-C0A1F8DEF2CFCFE2C2257D0F00372DA4
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The cassation court rejected the appeal filed by the appellant against the appellate court's confirmation of the first-instance dismissal. The appellant argued that the court erred by citing a different claim amount and failed to address specific questions regarding good faith and the nature of the loan relationship. The court ruled that the procedural defect was minor and did not violate the principle of disposition, while the substantive arguments lacked sufficient grounds under the relevant procedural code.

Legislator headnote

AI generated

Art. 280, para. 1, items 1 and 3 of the Civil Procedure Code; Art. 422, para. 1 of the Civil Procedure Code; Art. 465 of the Negotiable Instruments Act. A cassation appeal is inadmissible if the lower court's ruling does not violate the principle of disposition regarding the claim's subject matter, and abstract negotiable instrument claims do not require proof of underlying causal relationships unless specific defenses are raised.

Keywords

AI generated
cassation appeal inadmissibility negotiable instrument effect good faith requirement causal relationship burden principle of disposition

Cited Legislation

AI generated
Art. 280, para. 1, items 1 and 3 of the Civil Procedure Code
Art. 422, para. 1 of the Civil Procedure Code
Art. 465 of the Negotiable Instruments Act
Art. 78 of the Civil Procedure Code

Cited Case Law

AI generated
Ruling No. 1/2009 of the Supreme Court of Cassation
Ruling No. 4/2013 of the Supreme Court of Cassation
Ruling No. 678/2013 of the Supreme Court of Cassation
Ruling No. 960/2011 of the Supreme Court of Cassation
Ruling No. 993/2011 of the Supreme Court of Cassation
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 623

С., 08,07,2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Росица Божилова

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров

т. дело № 3065 /2013 год.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Ив. Н. от Варна против решение № 333/10.04.2013 г. по в.т.д. № 166/2013 г. на Варненски ОС, с което се потвърждава решение № 4569/14.11.2012 г. по гр.д. № 18615/2011 г. на Варненски РС, с което се отхвърля предявеният от касатора срещу С. Ян. Д. от Варна иск по чл.422 ГПК, че ответникът дължи на ищцата вземането за което по ч.гр.д. № 13607/2011 г. на ВРС срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК за сумата 18 000 лв. по запис на заповед от 7.03.2010 г. Присъдени са и разноски.

Ответникът Д. е подал отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК и че решението е правилно, като претендира за разноски.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите:

По чл.280,ал.1,т.1 ГПК: 1. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по претенция, която не е предявена, като в решението са посочени 18 000 евро, а не 18 000 лв., каквато е исковата претенция?,

По чл.280,ал.1,т.3 ГПК: 2. Недобросъвестен ли е този, който дава пари в заем, обезпечавайки ги със запис на заповед?, 3.Добросъвестен ли е издателят на запис на заповед, получавайки пари и отказвайки да ги върне?, 4. Как съдът преценява критерия за добросъвестност при сделка, извършена на четири очи?, 5. Изисква ли се вземането по ЗЗ да бъде доказано чрез каузално правоотношение или ЗЗ е абстрактна търговска сделка, за чиято действителност не са необходими каузални отношения, и въз основа на която поемателят може да претендира права, произтичащи от самия менителничен ефект, както е сторила ищцата?

С обжалваното решение е прието следното: Твърдението на ищцата още в исковата молба, че сумата е дадена по договор за заем, който е реален договор, е недоказано и затова искът е отхвърлен.

ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:

По първият въпрос няма вероятност решението да е недопустимо по смисъла на т.1 ТР 1/2009 г. ОСГТК, тъй като не е нарушено диспозитивното начало. Потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд вярно е посочил и обсъдил документа в който е възпроизведено процесното вземане. Затова, при точно посочване на размера, но само неточното посочване вида на валутата в мотивите, не може да обоснове довода на касатора, че е разгледана друга претенция.

По останалите въпроси бланкетното позоваване на законовата разпоредба не може да обуслови приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 ОСГТК.

Втори и трети въпроси, както са формулирани, не са релевантни. Действително съдът се е позовал на чл.465 ТЗ, но там става дума само за недобросъвестността на приносителя, когато в момента на придобиване на менителницата е знаел за възражения, основани на личните отношения на длъжниците по менителницата с нейния издател или с някой от предходните приносители. Но въпросите не касаят тази недобросъвестност на приносителя.

Четвъртият въпрос, свързан със сделка на четири очи, въобще не е правен, тъй като правото не регламентира такава сделка.

По петият въпрос е налице задължителна практика на ВКС-ТР 4/2013 ОСГТК, и въззивният съд се е произнесъл в съответствие с нея, което изключва приложно поле по т.3.

Съгласно т.17 в производството по иск по чл.422,ал.1 ГПК, ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект-съществуването на редовен от външна страна ЗЗ подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във вр. с което е издаден ЗЗ, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право-за съществуването или, респективно несъществуването на вземането по ЗЗ.

При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения ЗЗ, не се променя предмета на делото. Ищецът-кредитор сочи обезпечителната функция на ЗЗ спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест.

Друго би било ако ищецът не бе посочил, /тъй като не е длъжен/, основание на поетото от издателя задължение за плащане, а се позовава само на редовен от външна страна менителничен ефект.

В същия смисъл е и досегашната практика. С Р по т.д. 678/2013 на І т.о. е прието, че по предявеният иск следва да бъдат разгледани и доводите на кредитора за съществуване на вземането поради наличието на каузални отношения между страните във вр. с договор за паричен заем. В този смисъл са и Р по т.д. № 960 и 993/2011 на І т.о и др.

По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.

Водим от горното, ВКС-І т.о. О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение № 333/10.04.2013 г. по в.т.д. № 166/2013 г. на Варненски ОС.

Осъжда Р. Ив. Н. от Варна да заплати на С. Ян. Д. от Варна сумата 810 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :