Cassation appeal dismissed for inadmissibility due to lack of substantive legal issue and procedural violation claim not meeting admissibility criteria.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н

И Е

№ 176

София, 09,03,2010 г.

Върховният

касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в

закритото заседание на осми март през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ:

Елеонора Чаначева

Емил

Марков

при секретаря ………………………………..……. и

с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил

Марков търг. дело № 983 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 76 2 0 /2 0 .ІІ.2009 г. на Е. Л. В. от София, подадена чрез процесуалния й представител адв. Г. В. от САК, против онази част на въззивното решение № 165 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 25. ХІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1865/06 г., с която тя е била осъдена да заплати на застрахователната к. „Б” АД – София сума в размер на 1 600 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 3.ІХ.2004 г. и до окончателното й изплащане, както и 313.17 лв. - мораторна лихва върху същата главница за периода, предшестващ горепосочената дата, чиито начален момент е 25.ІІ.2003 г., като под условието , че първата сума бъдела реално изплатена на този застраховател, то ответното по обратния иск на В. ЗК „Ю” АД – София е било осъдено да й възстанови 1 600 лева. В останалата му част – за отхвърляне исковете на „Б” АД-София с правно основание по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - съответно за разликата от 1 600 лв. и до 2 132 лв., а така също и за разликата от 313.17 лв. до 366.21 лв., като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Оплакванията на касаторката В. са за необоснованост, незаконосъобразност и за постановяване на въззивното решение на СГС в атакуваната негова осъдителна част при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Поради това се претендира касирането му в тази част и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявените срещу касаторката искове на застрахователя „Б” АД-София с правно основание по чл. 402, ал. 1 /отм./ ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД да се отхвърлят изцяло, ведно с присъждане на всички направени в инстанциите съдебно-деловодни разноски, вкл. платеният адвокатски хонорар.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката Е. Л. В. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касационния контрол би имал съществено значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото „въззивният съд бил постановил решението си в разрез с чл. 101 ГПК /отм./”.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Б” АД-София писмено е възразило чрез процесуалния си представител адв. П. К. от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата на В.

Ответното по обратния иск на касаторката „Х” АД – София /в несъстоятелност/ не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на изложените от В. оплаквания.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на Е. Л. В. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

В конкретния случай касаторката Е. Л. В. изобщо не е посочила главното основание за допустимост на касационното обжалване: кой е въпросът /бил той материалноправен или процесуалноправен/, по който въззивният съд се е произнесъл и той да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитите на правото. Недопустимо в тази връзка е отъждествяването на едно от касационните отменителни основания – това по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, с основание за допускане на касационно обжалване. Дали с атакуваната осъдителна част на въззивното решение е било нарушено или не съдопроизводственото правило на чл. 101 ГПК /отм./, е само едно оплакване - твърдение за допуснато процесуално нарушение, което подлежи на проверка, ако факултативно осъществяваният от ВКС инстанционен контрол бъде допуснат. То обаче не е основание за допустимостта на този контрол. Друг е въпросът, дали искането на В. за представяне в оригинал на релевантни за спора писмени доказателства, за което тя поддържа оплакване за отклоняването му от въззивния съд, е било своевременно направено.

С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното от Е. Л. В. въззивно решение на СГС в неговата осъдителна част.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 165 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 25. ХІ.2008 г., постановено по гр. д. № 1865/06 г. в неговата осъдителна част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 983 по описа за 2009 г.