Supreme Court dismisses appeal in murder case, upholding conviction for intentional killing with special cruelty based on blood evidence.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 135

гр. София, 7 септември 2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА

МИНА ТОПУЗОВА

при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....….........Петя МАРИНОВА.......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 348 по описа за 2015 г.

Производството е образувано по касационна жалба на адв. А. С. – защитник на подсъдимия И. С. С. срещу въззивно решение № 399 от 17.11.2014 г., постановено по внохд № 402/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 6 с-в, с което наложеното на подсъдимия наказание е намалено на седемнадесет години „лишаване от свобода”.

В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и несправедливо, без да се сочат конкретни касационни основания. Оспорват се фактическите констатации на въззивния съд, което може да бъде преценено като оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата. Твърдението за липса на доказателства за авторството и липсата на умисъл у подсъдимия за умъртвяване на пострадалата може да бъде съотнесено към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Настоява се алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на И. С..

Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. С. както е подадена. Тезата за нарушение на закона се доразвива с предложение деянието да се квалифицира като престъпление по чл.124 от НК.

Повереникът на частните обвинители – адв. И. Б. пледира жалбата да се остави без уважение и се потвърди атакуваното решение.

Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че при проведеното въззивно съдебно следствие са събрани доказателства чрез експертен анализ на веществените доказателства, които сочат на единствено възможен извод, че подсъдимият е извършил престъплението. Предлага решението на апелативния съд да се остави в сила.

Гражданският ищец и частен обвинител Л. Б. Л., редовно призована, не се явява и не се представлява.

В последната си дума подсъдимият С. моли жалбата да се уважи и делото да се преразгледа.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 84 от 31.03.2014г., постановена по нохд № 5600/13г. по описа на Софийски градски съд, НО – 13 с-в, подсъдимият И. С. С. бил признат за виновен в това, че на 10.12.2010г. около 17.00ч. в жилището си в [населено място], умишлено умъртвил Д. В. А., като смъртта настъпила на 14.12.2010г. и убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, във вр. с чл.115 и чл.54 от НК му било наложено наказание от деветнадесет години „лишаване от свобода” при „строг” режим в затвор.

На основание чл.59, ал.1 от НПК съдът зачел времето, през което подсъдимият С. бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Със същата присъда подсъдимият И. С. С. бил осъден да заплати обезщетение за претърпени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането в полза на Т. В. А. в размер на 30 000 лв.; в полза на А. Т. А. и А.-М. Т. А. в размер на по 100 000лв. и в полза на Л. Б. Л. в размер на 80 000 лв. В останалата им част, до пълния размер на претендираните суми гражданските претенции били отхвърлени.

В тежест на подсъдимия било възложено заплащането на направените разноски по делото и ДТ върху уважените граждански искове.

По жалба на подсъдимия С. било образувано внохд № 402/14г. на Софийски апелативен съд, НО – 6 с-в. С решение № 399 от 17.11.2014г. присъдата била изменена, като наложеното наказание на подсъдимия С. било намалено на седемнадесет години „лишаване от свобода”. В останалата част присъдата била потвърдена.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното:

Жалбата на подсъдимия е подадена в законния срок за обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

В мотивите на атакуваното решение апелативният съд е анализирал детайлно както наличния по делото доказателствен материал, така и събраните в хода на проведеното въззивно съдебно следствие доказателства. Нараняванията, получени от пострадалата и механизмът на причиняването им са изяснени от съдебно - медицинските експертизи на труп и по писмени данни. Причина за смъртта на А. е получената при битовия инцидент на 10.12.2010г. тежка закрита черепно - мозъчна травма, дължаща се на нанесени удари в областта на главата с холната врата, поради което тезата в жалбата, че свидетелите И., Т. и Х. може да са допринесли за настъпването на резултата, местейки тялото, е несъстоятелна. Така констатираната причина за настъпване на смъртта опровергава и тезата в жалбата, че е възможно тя да е настъпила в резултат на проведеното в болницата лечение.

Версията за самонараняване на пострадалата е била обсъдена в мотивите на въззивния съдебен акт (л.123 от внохд) и основателно отхвърлена от съда. Многобройните и тежки увреждания на пострадалата по главата, шията, гръдния кош, корема и крайниците, дължащи се на многобройни удари (нанесени с юмрук, ритници и с холна врата в областта на главата след падането на тялото на пода), изключват възможността А. да се е самонаранила. Доводите в жалбата, че св. Б. И. преди случката биел пострадалата, са били наведени и пред въззивната инстанция, която не ги е възприела от една страна предвид липсата на такива доказателства, а от друга - по причина, че всички травматични увреждания на пострадалата, включително и това, което се явява причина за смъртта й, са с еднаква давност от датата на инцидента – 10.12.2010г.

В решението си апелативният съд се е солидаризирал с изводите от фактическа страна на първоинстанционния съд за авторството на деянието, основани на следните факти: времето на нанасянето на побоя над А. е на 10.12.2010г. между 13.30ч. – 18.00ч.; през това време подсъдимият е бил сам в жилището си с пострадалата, с която употребявали алкохол;

че в 18.00ч. С. отворил вратата на апартамента отвътре на свидетелите Т. и Х.; че последните намерили пострадалата да лежи на пода с причинени сериозни травми; че подсъдимият се държал неадекватно и не дал смислен отговор за развитието на събитията. Назначените експертизи за изследване на веществени доказателства са констатирали наличие на кръв с Д.

профил от А. върху доброволно предадените от подсъдимия анцуг и яке, както и кръв от пострадалата върху джапанки, намерени в апартамента на С.. Допълнителни аргументи в подкрепа на обвинителната теза въззивната инстанция е извела от събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства. В дадените пред въззивния съд обяснения (л.103 от внохд), подсъдимият заявил, че бутнал пострадалата, защото го обиждала и в резултат на това леко си ударила главата.

В обясненията си не отрича, че е носел иззетите впоследствие от жилището му джапанки. Според заключението на назначената при въззивното съдебно следствие трасологична експертиза за изследване на веществени доказателства, следите от кръв по тези джапанки са от пръски и накапване, получено при директно попадение от кръв, отделила се от кървящо увреждане, разположено на около 1.5 м.

от предметите носители. Установени са и следи от зацапване с кръв. В устните си разяснения експертите са заявили, че е налице динамика при получаване на следите от кръв върху джапанките, като са налице обективни находки както на попадане на пръски кръв от определена височина по предната им повърхност, така и контакт с окървавена повърхност към страничната част на канта на подметката.

Така осъществената процесуална дейност на въззивния съд, свързана със събиране и анализ на доказателствата не сочи на допуснати процесуални нарушения. Приетите за установени от фактическа страна обстоятелства са основани на събраните по делото доказателства, а анализът на доказателствената съвкупност е довел до извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Обясненията на С. в по - голямата им част не са били кредитирани от съда, който е изложил съображения за това (л.122 от внохд). С оглед изложеното искането за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила не може да бъде удовлетворено.

Приетата от съда правна квалификация на осъщественото от подсъдимия като умишлено убийство по чл.116 от НК с наличие на квалифициращи елементи - особена жестокост и особено мъчителен за пострадалата начин, е съответна на установените обстоятелства. Неоснователни са твърденията в жалбата, че смъртта на пострадалата не е била умишлено причинена от подсъдимия и че следва деянието да се квалифицира по чл.124 от НК. Многобройните удари нанесени от подсъдимия, включително такива с холна врата в жизнено - важна част от тялото на А. каквато е главата, сочат на умисъл за умъртвяване, а не за нанасяне на телесно увреждане. С оглед изложеното не е налице и касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 399 от 17.11.2014 г., постановено по внохд № 402/14г. на Софийски апелативен съд, НО–6 състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: