Legislator Case Law & Legislation
VKS-BE2BC1A887BF87CAC2257C71002D8564 AI generated

Supreme Court dismisses appeal as commercial case under 10,000 BGN threshold despite contract type arguments.

Case Number VKS-BE2BC1A887BF87CAC2257C71002D8564
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court dismissed the private appeal regarding a decision to leave a cassation appeal without examination. The appellant argued the contract was for placing a gas station module rather than a lease, claiming it did not qualify as a commercial transaction under the Commercial Code. The court rejected this, ruling that the dispute originated from a commercial contract executed by a merchant, thus falling under the commercial case definition and the monetary threshold for cassation.

Legislator headnote

AI generated

Art. 280, para. 2 GPC; Art. 1, para. 1 CC; Art. 286, paras. 1 and 3 CC: A dispute arising from a contract concluded by a merchant in the exercise of their trade constitutes a commercial case regardless of whether the specific contract type is listed in the absolute commercial transactions chapter.

Keywords

AI generated
commercial case definition cassation monetary threshold merchant exercise of trade commercial code provisions private appeal dismissal

Cited Legislation

AI generated
Art. 274, para. 2, sentence 2 GPC
Art. 275, para. 1 GPC
Art. 280, para. 2 GPC
Art. 286, paras. 1 and 3 CC
Art. 1, para. 1 CC
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 71

София, 31.01.2014 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 147/2014г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 238 от 08.10.2013 г. по т. д. № 3509/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество касационна жалба срещу решение № 2933 от 22.04.2013 г. по гр. д. № 2239/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав.

Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода, че делото е търговско и следователно постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационен контрол. Според него, съдебният състав не е съобразил, че сключеният между страните договор не е за наем, а за учредяване на възмездно поставяне на обект върху общински терен, което не е търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ.

Ответникът по частната жалба – [община] – не заявява становище по същата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима , но разгледана по същество – същата е неоснователна .

За да остави без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба срещу решение № 2933 от 22.04.2013 г. по гр. д. № 2239/2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че атакуваното с нея решение, постановено по търговски спор, не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на иска е до 10 000, т. е. под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум.

Определението е правилно .

Изводът на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на касационната жалба е в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Търговският характер на делото в случая произтича от неговия предмет – претендира се вземане, възникнало във връзка с неизпълнение на сделка, която е търговска с оглед презумцията на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Неоснователно в тази връзка е оплакването на частния жалбоподател, че сделката не е търговска, тъй като не е сред изброените по чл. 1, ал. 1 ТЗ. Критериите за определяне на едно дело като търговско са качеството на страните по спора и характерът на сделката, т.е. преценката е на база обективния и субективен критерий за определяне на една сделка като търговска. Същевременно обаче, не съществува абсолютно съвпадане между понятието “търговска сделка” и “търговско дело”. Второто понятие е по-широко. Като търговски следва да се считат всички дела между търговци, които са свързани с упражняваното от тях занятие, както и делата между търговец и нетърговец, когато спорът има за предмет право, произтичащо от сделка между тях, която е сключена от търговеца при упражняване на неговото занятие.

Именно такава е и настоящата хипотеза. Доколкото ползвател по процесния договор за учредяване на възмездно право на поставяне на модулна преносима бензиностанция е търговец и поради това, че е сключен във връзка с осъществяване на неговата търговска дейност , то независимо, че не е сред изброените в чл.1, ал.1 абсолютни търговски сделки, този договор следва да се определи като търговска сделка съгласно чл.286, ал.1 и 3 ТЗ.

Независимо, че след прекратяването на посочения договор вече няма търговска сделка, спорното между страните правоотношение е породено именно от нейното съществуване, което обуславя и търговския характер на делото.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 238 от 08.10.2013 г. по т. д. № 3509/2013г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: