Supreme Court dismisses appeal to reduce attorney fees awarded to the losing party in a dismissed civil case.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1

София,05.01.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №3212 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 10 454/28.11.2014 г. от [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител юрк. Г. А., с искане за изменение на определение № 391 от 17.11.2014 г. по т. д. № 3 212/2014 г. по описа на І ТО на ВКС, в частта за присъдените разноски. Моли да бъде намален присъденият в полза на А. В. А. – Т. адвокатски хонорар до минималния размер, предвиден в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 632 лв.

Ответницата по молбата А. В. А. – Т., чрез адв. Н. – САК, е изразила становище за неоснователността на подадената молба.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но е неоснователна.

С решение от 17.04.2014 г. по гр. д. № 5 354/2013 г. СГС, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения от [фирма] [населено място] иск предявен по реда на чл. 422 ГПК срещу А. В. А. – Т. от [населено място] за установяване съществуването на парично вземане в размер на 9 393,57 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 17.03.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.10.2010 г. до окончателното й изплащане, както и 1 007,77 лв. – договорна лихва за периода от 17.06.2010 г. до 14.10.2010 г. Срещу въззивния съдебен акт е подадена касационна жалба от ищеца /молител в настоящото производство/, което с определението на ВКС, чието изменение се иска е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Съдът е приел, че същата е процесуално недопустима, с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Предвид изхода на спора на ответната страна са присъдени направените и документирани разноски в договора за правна защита от 29.09.2014 г. в размер на 850 лв.

Отговорността за разноски е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако постановения съдебен акт е в нейна полза. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съществува задължителна съдебна практика, че се присъждат реално направените от страната разноски / ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.1/. В конкретния случай молителят е подал жалба срещу решение, което не подлежи на касационен контрол. Ответната страна е поискала присъждане на разноски в размер на 850 лв., представляващи адвокатски хонорар, надлежно документирани. С оглед на изхода на делото по касационната жалба в тежест на молителя са възложени направените от А. В. А. – Т. разноски.

Присъдените разноски са съобразени с фактическата и правната сложност на делото, с поведението на страните, както и с изхода на спора и в тази насока доводите на молителя за прекомерност са неоснователни. Уговореното и заплатено възнаграждение на един адв. е малко над предвидения минимален размер, но значително под предвидения в параграф 2 от ДР на Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. С отговора на касационната жалба са изложени доводи не само за недопустимост на касационното обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК, но и по основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.

В заключение молбата за изменението на определението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] [населено място] за изменение на определение № 391 от 17.11.2014 г. по т. д. № 3 212/2014 г. по описа на І ТО на ВКС в частта на присъдените разноски.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: