Bulgarian Supreme Court allows appeal due to conflict between lower court and binding precedent on notarial form requirements.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 188

София, 23.04.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 635/2020 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от В. К. С. и С. И. Б., чрез адв. М. Б., касационна жалба против решение № 7024 от 17. 10. 2019 г. по гр. д. № 16266/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 460685 от 30. 07. 2018 г. по гр. д. № 41065/2016 г. на СРС, ГО, 49 с-в, с което е уважен предявеният от Х. И. В. и Б. К. В.

срещу В. К. С. и С. И. Б. иск по чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху втори етаж с площ от 83 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с клозет, стая с вестибюл и антре, от масивна двуетажна жилищна сграда, нанесена като самостоятелен обект с идентификатор .... в имот с идентификатор ....

по кадастралната карта на [населено място], кв. К., [улица], с площ от 719 кв.м., който имот съставлява УПИ ...., в кв. .... по подробния устройствен план на [населено място],[жк]. Поддържа се неправилност на решението, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения (необсъждане на всички събрани по делото доказателства, неправилна преценка на обсъдените и неразглеждане на въведените от страните доводи и възражения), поради необоснованост на фактическите изводи, както и поради постановяването му в нарушение на чл. 18 ЗЗД, чл. 26, ал. 2 ЗЗД, чл. 35, ал. 1 ЗС.

Твърди се неправилност на извода, че собствеността върху процесния втори жилищен етаж е прехвърлена с писмения договор с нотариална заверка на подписите от 2006 г. Сочи се основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищцата Х. И. В., чрез адв. М. Д., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и за правилност на същото. Ищецът Б. К. В. не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Х. И. В. и Б. К. В. против В. К. С. и С. И. Б. иск по чл. 108 ЗС, съставът на въззивния съд, споделяйки изводите на първоинстанционния съд, на осн. чл. 272 ГПК, и излагайки и собствени такива, е приел за установено от фактическа страна, че с н.

а. № .... г. ищцата Х. И. В. и ответникът С. И. Б. били признати за собственици по наследство и давност общо на 2/3 идеални части от масивна жилищна сграда, в която се намира спорният обект на собственост, както и на 2/3 ид.ч. от дворното място, съставляващо имот пл. № ...., в кв. ...., с площ от 1900 кв.м. Собственик на останалата 1/3 ид.ч.

е била М. Й. Б.. На 24. 07. 1981 г. е одобрена съдебна спогодба по гр. д. № 10087/1980 г. на СРС, сключена между Х. И. Б., С. И. Б. и М. Й. Б., по силата на която Х. Б. придобива в дял и изключителна собственост първи етаж от новата масивна двуетажната жилищна сграда (долепена до старата, строена 1904 г.), състоящ се от три стаи, хол, кухня, антре, с външна тоалетна, ведно с 37, 9 % ид.ч.

от общите части на сградата и от дворното място. С. И. Б. придобива в дял и изключителна собственост втория етаж от новата масивна двуетажна жилищна сграда (долепена до старата, построена 1904 г.), състоящ се от две стаи, хол, кухня и две антрета, с външна тоалетна, ведно с 34, 9 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място.

М. Й. Б. получава в дял старата двуетажна жилищна сграда, строена 1904 г., включваща на 1 етаж: стая, антре, кухня и на 2 етаж: две стаи и антре, с външна тоалетна, ведно с 27, 2 % ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място. Към този момент към старата двуетажна жилищна сграда е съществувала пристройка, строена 1914 г., от 30 кв.м., съдържаща стая, кухня и антре, с отделен вход.

През 1988 г., с решение № 329 от 17. 10. 1988 г. по гр. д. № 115/1988 г. на Кирковски районен съд, 8 с-в, е прекратен бракът между С. Б. и В. С. и е утвърдено споразумение по чл. 99, ал. 3 СК /отм./, по силата на което В. С. получава в дял 2 етаж от новата масивна жилищна сграда, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня с тоалетна, а С. Б.

получава в дял двата етажа на старата жилищна сграда от 1904 г., включваща на първи етаж - стая, антре и тоалетна, а на втори етаж – стая-вестибюл и антре, както и гараж от 22 кв.м. На 16. 08. 2006 г. е сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите между ищците Х. и Б. В., ответниците С. Б. и В. С. и децата им Г.

С. Б. и Р. С. Б., съпругата на последния Г. Л. Я.-Б., и лицата Т. И., Р. В., Т. В., М. И. и „Амикон“ ООД. С договора физическите лица са заявили, че постигат съгласие парцел ...., в кв. ...., с площ от 2050 кв.м. да бъде разделен на два урегулирани поземлени имота: УПИ ...., в кв. ...., с площ от 734 кв.м., върху който се намира по-новата двуетажна масивна жилищна сграда от 68 кв.м.

и два гаража от по 22 кв.м. (дял втори) и УПИ № ...., в кв. ...., с площ от 1271 кв.м., върху който се намират двуетажна жилищна сграда строена 1904 г., пристройка строена 1914 г. и тоалетна (дял първи). Страните са постигнали съгласие дял втори, заедно с построените в него сгради, да се придобие в собственост и владение от ищците Х.

и Б. В., а дял първи, заедно с построените в него сгради – от останалите физически лица. В договора е посочено, че ответниците С. Б. и В. С. отстъпват на ищците Х. и Б. В. собствеността на процесния втори етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, но си запазват вещно право на ползване на етажа в срок до 30 дни след издаване на акт образец 15 за жилищната сграда, която предстои да бъде построена в отделения парцел.

Посочено е, че договорът има характер на предварителен договор за делба на урегулирания поземлен имот по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, като съсобствениците на УПИ ...., в кв. .... се задължават да сключат окончателен договор за делба на имота след изменение на подробния устройствен план чрез разделяне на урегулирания поземлен имот на два самостоятелни урегулирани поземлени имота.

Предвидено е съсобствениците на имота, с изключение на ищците В., да бъдат обезщетени от дружеството с обекти в бъдещата сграда в отделения парцел, равняващи се на 21 % от РЗП на сградата. На 14. 02. 2007 г. влиза в сила заповедта за разделяне на урегулирания поземлен имот на два нови урегулирани поземлени имота и на 27. 07. 2007 г.

е сключен договор за доброволна делба на имота чрез разделянето му на УПИ ...., в кв. ...., с площ от 734 кв.м., който остава в дял на ищците Х. и Б. В., и УПИ № ...., в кв. ...., с площ от 1271 кв.м., който остава в дял на останалите съсобственици. Акт – образец 15 за изградената в УПИ № ...., в кв. ...., с площ от 1271 кв.м. е издаден на 25. 08. 2013 г.

От правна страна въззивният съд е приел предявения иск за основателен. С договора от 16. 08. 2006 г. е прехвърлена на ищците Х. и Б. В. както собствеността върху идеалните части върху урегулирания поземлен имот, обособен в УПИ ...., в кв. ...., с площ от 734 кв.м., така и собствеността на ответниците В. С. и С. Б. върху втория етаж от масивната жилищна сграда и двата гаража, находящи се в описания урегулиран имот. Прието е, че договорът от 16. 08. 2006 г. има характер на предварителен договор само в частта му досежно разделянето на урегулирания поземлен имот на два самостоятелни урегулирани поземлени имота, а в частта, с която В. С. и С. Б. прехвърлят на ищците собствеността върху втория етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се в УПИ ...., в кв. ...., с площ от 734 кв.м., е окончателен договор за доброволна делба, породил прехвърлително действие. За неоснователно е прието възражението на ответниците, че договорът от 2006 г., ако се приеме за договор за окончателно прехвърляне на собствеността върху процесния втори етаж, е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, вр. чл. 18 ЗЗД, тъй като съгласно чл. 35, ал. 1 ЗС договорите за доброволна делба се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поставят няколко въпроса, един от които е следният: ако с договор за доброволна делба на съсобствен имот съделител прехвърля на друг съделител и правото на собственост върху самостоятелен жилищен обект, построен в имота, който самостоятелен обект е изключителна собственост на съделителя-прехвърлител, спазена ли е изискуемата от чл. 18 ЗЗД форма за сключване на договора за прехвърляне на собствеността върху самостоятелния обект на собственост . Твърди се разрешаване на въпроса в противоречие с решение № 279 от 2. 12. 2011 г. по гр. д. № 369/2011 г. на ВКС, 2 г.о. и с ППВС № 7/1973 г.

Противоречие е налице. В решение № 279 от 2. 12. 2011 г. по гр. д. № 369/2011 г. на ВКС, 2 г.о. се приема, че съгласно чл. 18 ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт, че облекчената форма по чл. 35, ал. 1 ЗС се отнася само за съсобственици, че неспазването на предписаната от закона форма за действителност на сделката води до нейната нищожност – чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В ППВС № 7/1973 г., т. 8б, е разяснено, че когато със спогодбата по делбено дело се създават, изменят или погасяват и правоотношения, които не са били предмет на делото на делба, и за тези действия законът предвижда специална форма, то съдебната спогодба не би произвела специален ефект и има значение на предварителен договор, който може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ако са налице необходимите условия.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7024 от 17. 10. 2019 г. по гр. д. № 16266/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателите Б. К. В. и В. К. С. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 70 лв., като указва, че при неизпълнение в срок на горното задължение, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство прекратено.

След изтичане на срока за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на отделението - за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика - за прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: