Supreme Court dismisses appeal as it lacks grounds under Civil Procedure Code Article 280.1 regarding contract termination. The court rejects the appellant's claim that the contract continued automatically without written notice. The decision upholds the lower court's finding that no legal basis exists for automatic extension. The ruling clarifies that party submissions do not create new grounds for cassation review. The court emphasizes strict adherence to statutory requirements for appellate intervention. This case establishes that procedural defects prevent cassation even with similar factual scenarios. The judgment reinforces the principle that appeals must address specific legal errors. The outcome confirms the validity of the first-instance judgment on contract terms. The decision serves as a precedent for handling automatic contract extension disputes. The court maintains that procedural rules are paramount in cassation proceedings.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N. 834

София , 08.12.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ търговско дело N 50145/2016 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. К. Б. в качеството му на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощникът му, адвокат Л. С. срещу решение № 117 от 26.10.2015 г. по гр.дело № 286/2015г. на състав на Видински окръжен съд, гражданско отделение.

Ответникът [община] - [населено място] не е заявил становище.

Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

По допускането на касационното обжалване ВКС приема следното:

С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 180 от 25.06.2015 г. по гр.дело № 728/2014 г. по описа на Видински районен съд и е осъден [фирма], [населено място] да заплати на [община] разноските по делото пред Видински окръжен съд за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. С решение № 180 от 25.06.2015 г. по гр.дело № 728/2014 г., Видинският районен съд е отхвърлил предявения от [фирма], [населено място] против [община] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на месечно възнаграждение за услуга за периода от 01.06.2011 г. до 01.11.2011 г. по договор за услуга с предмет денонощна охрана на „Гробищен парк“ /стар и нов/, на територията на [община], сключен между страните на 01.03.2007 г., а именно сумата 21 277.90 лева с ДДС, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на месечно възнаграждение за услугата, за периода от 01.06.2011 г. до 01.11.2011 г., сумата 5 000 лева, представляваща неустойка за забавено плащане на главницата, считано от 01.12.2011 г. до датата на предявяване на иска – 08.04.2014 г., представляваща 0.01% от стойността на забавеното месечно плащане, неустойка за забавено плащане на главницата в размер на 0.01% на ден от стойността на забавеното месечно плащане от 3546.48 лева, считано от датата на предявяване на иска – 08.04.2014 г., до окончателното издължаване, като неоснователен и недоказан.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел за безспорно, че страните са се намирали в облигационно правоотношение, по силата на което [община] като възложител, след избор на изпълнител по проведен конкурс за обществена поръчка е възложила на ответника [фирма], денонощна охрана на „Гробищен парк“ /стар и нов/, на територията на [община].

От данните по делото - 2 бр. договори за охрана и анекс и удостоверение, издадено от Областна дирекция на МВР – Видин, въззивният съд е извел, че за исковия период от 01.06.2011 г. до 01.11.2011г. са постъпили уведомления за поемане на охраната на обекта от [фирма] - Видин на 18.01.2011г. и 29.09.2011г., като осъществяването на охранителна дейност на обект „Гробищен парк“ – [населено място] от това дружество е установено при извършени проверки от служители на ОД на МВР - Видин.

Направен е извод, че предявеният иск за заплащане на възнаграждение за извършена услуга за охрана на договорно основание за претендирания период е неоснователен и недоказан. Този извод е обоснован със срочният характер на договора за охрана на общински обект „Гробищен парк“ – [населено място] /стар и нов/ със срок на действие три години от момента на сключването му – 01.03.2007г.

до 01.03.2010 г. Направен е извод, че с изтичане на срока договорната връзка между страните е прекратена и фактическите действия на ищеца, настоящ касатор не могат да я продължат. Освен това съдът е посочил, че по чл. 41, ал. 6 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ изрично е забранено сключването на безсрочни договори за обществена поръчка, поради което не може да се продължи действието на договор, чийто краен срок е настъпил.

Предвид тези мотиви въззивният съд е отхвърлил и предявените акцесорни искове за присъждане на неустойка.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, касаторът е посочил основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Поставил е следните въпроси: „При изтичане на срок на договор с Изпълнител след проведена процедура по Закон за обществените поръчки, допустимо ли е отстраняване на Изпълнителя без предизвестие за прекратяване на договора и сключване на договор с друг Изпълнител на негово място, без проведена процедура по ЗОП?“;

„Ако договорът за изпълнение е сключен след проведена процедура по ЗОП и Възложителят не го е прекратил с изтичането на срока, не е уведомил Изпълнителя за прекратяване, не е предприел действия по приемане на предоставеното имущество, последващо прекратяване на договора не следва ли да се извърши с предизвестие съгласно ЗЗД?“ ;

„Ако договорът за изпълнение е сключен след проведена процедура по ЗОП и до изтичане на срока на договора не е открита процедура за възлагане на обществена поръчка със същия предмет или откритата процедура не е приключила, договорът запазва ли действието си до сключването на нов договор?“. Жалбоподателят е посочил по отношение на първия въпрос хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като лаконично е заявил, че няма обобщена практика на ВКС по него.

Изложил е оплаквания за неправилност на съдебния акт. Освен това кратко е посочил, че е приложил съдебни актове на съдилищата, в които при идентични случаи било прието, че действието на договора се продължавало „автоматично”, тъй като нито една от страните не е изпратила писмено искане до другата за прекратяването му.

Приложил е следните актове - решение № 142 от 12.11.2015 г. по търговско дело № 159/2014г. на Пазарджишкия окръжен съд и решение от 04.11.2014г. по търговско дело № 1284/2014г. на Старозагорския окръжен съд.

Първият от цитираните въпроси е поставен с оглед становище на касатора, а не предвид решаващите мотиви на въззивния съд, разгледани по - горе. Същите съображения са относими и към втория от поставените въпроси, тъй като неговото съдържание отново е извън разгледаната от съда хипотеза. Въпроси, които произтичат от становища на страните, а не от решаващите мотиви на въззивния съд, съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г.

по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 не релевират предпоставки за допускане на касационно обжалване. Следователно тези въпроси не обуславят наличие на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Третият въпрос е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По него обаче страната не е развила доводи, свързани с допълнителното основание за допускане на касационен контрол.

Дори и да се приеме, че касаторът поддържа наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с оглед приложените към изложението решения на съдилищата и краткото му заявяване за наличие на противоречие между тях и обжалваното въззивно решение, то това основание не е налице. По отношение на първото приложено решение на Пазарджишки окръжен съд касаторът, чиято е доказателствената тежест не е установил влизането му в сила, а същото видно от диспозитива му е подлежало на въззивно обжалване пред Пловдивски апелативен съд.

Другото приложеното решение на Старозагорски окръжен съд, като необжалваемо е влязло в сила, но същото третира съвсем различна фактическа обстановка по отношение на твърдения от касатора като противоречив факт, че съдът бил приел в аналогична хипотеза автоматичното продължаване на договора. В сравнявания съдебен акт тази възможност изрично е била предвидена и залегнала в каузите на договора, сключен между страните, какъвто не е разглеждания случай.

Освен това решението не третира и поставения правен въпрос.

Касаторът е посочил и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но по него не е мотивирал доводи, съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 4 относно неговото съдържание.

Предвид горните мотиви ВКС в настоящия си състав приема, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 от 26.10.2015 г. по гр.дело № 286/2015 г. на състав на Видински окръжен съд, гражданско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: