Supreme Court dismisses appeal as legal questions raised do not affect the outcome of the dog bite liability case.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 619

София, 30.07. 2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети май , две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

изслуша докладваното от съдията Томов

гр. дело №1043/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на К. К. К. чрез адв Св.П. срещу решение №1316 от 01.11.2018г по в.гр.д.№ 1933/2018г на Пловдивски окръжен съд , с което в обжалваната част е потвърдено изцяло решение № 1563 от 04.05.2018г на Пловдивски районен съд Уважен е иска на И. Г. Ш. срещу касатора К. К. К. за обезщетение на неимуществени вреди до размера на сумата 5400 лева в резултат на причинени телесни увреждани на 17.05.2017г вследствие ухапване от куче порода „Питбул” , надзор над което е упражнявал К. К. Искът е предявен ,квалифициран и разгледан на основание чл. 50,ал.1 ЗЗД .

Решаващо за уважаване на иска срещу ответника и настоящ касатор в случая е съображението,че при изяснената фактическа обстановка последният лично и пряко е упражнявал надзор върху кучето,ухапало ищеца в парка на[жк],гр.П.. Ответникът е разхождал поднадзорното му куче в нарушение на забраната по чл.177, ал.1 т.3 ЗВМД, без необходимите с оглед породата му неразтеглив повод и намордник , при което надзираваното от К. К. куче и кучето на ищеца се сбили,а при опита на двамата да ги разтърват , агресията на питбула се насочила към ищеца Ш., който бил ухапан по ръката .

В изложение по допускане на касационно обжалване се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за солидарната отговорност на общината и на лицето, при което временно е настанено животното , или пък отговаря ли въобще общината и временния осиновител, ако са положили дължимата грижа.Изтъква се противоречие с решение №308/2018 по гр.д № 1068/2017 ІV г.о на ВКС. Въпроси, по който се изтъква основанието на чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото са как се доказва собствеността на кучето по иск за вреди от нараняване от куче , което е безстопанствено , собственост на общината , въпреки че е настанено в приемен дом ; ангажира ли се отговорността на общината , или тя следва да се поеме изцяло от лицето при което кучето е настанено на доброволни начала ; следва ли общината да отговаря солидарно по чл. 49 ЗЗД при куче , настанено в приют и изведено оттам временно.

Отговор е постъпил от И. Г. Ш. ,чрез адв П. Ю. от АК П. , поел защитата му за настоящата инстанция при условията на чл. 38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата .Изтъква се , че поставените въпроси нямат никакво значение за правилността на обжалваното решение ,тъй като към момента на инцидента кучето се е намирало под надзора на ответника .Претендира се присъждане на разноски .

Касационната жалба е постъпила в срок и е допустима .

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване . Не е отговорено на общ критерии за формулиране на правен въпрос, включен в предмета на делото и на специалните критерии за обосновка (основание по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК) по такъв въпрос, който да е конкретно свързан с решаващите съображения на съда, в решаваща за изхода на делото насока съгласно разясненията в ТР №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. ОСГТК.При действащия съдопроизводствен ред допускането на касационното обжалване е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос , имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайния резултат.

Поставените от касатора въпроси не отговарят на горното общо условие . Не е решаващо произнасян от въззивния съд въпроса следва ли общината да отговаря солидарно с ответника по предявения иск с правно основание чл. 50 ЗЗД , тъй като искът е насочен единствено срещу ответника в качеството му на лице, под чийто надзор кучето несъмнено се е намирало. Не е налице противоречие на въззивното решение с указаното в решение №308/2018г ІV г.о, тъй като в случая ищецът е потърсил отговорност не от общината, а от упражняващия надзор над животното по време на инцидента. Условието във въпроса ,свързано в полагането на „дължимата грижа” няма отношение към установената и възприета от съда фактическа обстановка. Ищецът има избор срещу кой от солидарно отговорните длъжници по смисъла на чл.50 ЗЗД пряко да насочи претенцията си за вреди от вещ и може да предяви иска срещу всеки от солидарно отговорните съгласно закона лица,като претендира цялото обезщетение.Това разрешение следва от ясното съдържание на чл.50 ЗЗД и института на пасивната солидарност при възложената от закона обективна отговорност ,съгласно установената практика на ВКС.Поради това не е налице както противоречие , така и поддържаното основание на чл.280, ал.1 т.3 ГПК.

Представляващият ответника по жалбата адвокат П. Ю. е представил договора за безплатно поета защита на клиента си за тази инстанция и има право на адвокатско възнаграждение съгласно чл.38,ал.2 ЗАдв. ,дължимо от касатора в размера на минималното по Наредба №1 / 2004г на ВАдв.С,или в размер на 500 лева .

Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №1316 от 01.11.2018г.по в.гр.д.№1933/2018г на Пловдивски окръжен съд

Осъжда К. К. К. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.да заплати на адв. П. Ю. от АК П. с адрес [населено място] [улица],Офис 2 , сумата 500 лева .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .