VCS dismissed private appeal against interlocutory security ruling as non-final and procedurally exhausted.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 731

София, 10.12.200 9 година

Върховният касационен съд на Република България,

Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми

декември две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица

Ковачева

ч. т. дело № 826/ 2009 год.

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ”Л” А. - гр. С. срещу Определение № 513 от 15. Х.2009 г. по ч.т.д. 506/ 2009 г. на ВКС, ТК, І отд., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение № 169 от 18.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 297/ 2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 112 от 13.ІІІ.2009 г. по ч.д. № 180/ 2009 г. на Плевенски окръжен съд за допускане на обезпечение по чл. 390 ГПК в полза на “З” А. - гр. П. срещу жалбоподателя. Частният жалбоподател излага подробни съображения в подкрепа на оплакването за неправилност на определението, като обосновава, че подлежи на касационно обжалване определение на въззивен съд, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение за допуснато обезпечение на иск.

Ответникът по частната жалба “З” А. - в н. - гр. П. изразява становище по същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане частна жалба срещу въззивно определение.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърдено първоин - станционно определение за допуснато обезпечение на иска. Изложени са съображения, че се касае за определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, атакуемостта на което, предвидена в чл. 396 ал. 1 ГПК, сочи на приложение на чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК - контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Направен е извод, че разпоредбата на чл. 274 ал. 2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС, следователно за определенията на първоинстан - ционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен. Съдът е посочил, че изключение от това правило е уредено в чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК за определенията, решаващи по същество други производства, които определения предполагат неотменяемост на съдебния акт и разрешаването на материалноправния въпрос, свързан с предмета на спора, а в обезпечителното производство се постановяват мерки с привременен характер, които не са непосредствено обвързани с материалноправния спор, тези мерки могат да се отменят и заменят от съда, и отказът на съда да наложи исканата мярка, не преклудира правата на молителя.

Обжалваното определение е правилно. Законосъобразно ВКС, ТК, тричленен състав, е приел, че въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение за допуснато обезпечение на иска, не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Въззивното определение, с което по жалба съдът допуска, респ.

не допуска обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК, не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК - не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по обезпечение на иска, както е прието и в обжалваното определение, има несамостоятелен, привременен характер - има действие до приключване на исковото производство и при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.

В случая въззивният съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по жалба срещу допуснато обезпечение. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г.

по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС - определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато е постановено за първи път от въззивен съд. Редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечение и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение на иска.

Затова правилно със сега обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба срещу въззивното определение, с което не е уважена жалбата срещу допуснатото от първоинстанцион- ния съд обезпечение на иска. Представеното от жалбоподателя копие от Определение № 265/ 7.V.2009 г. по ч.т.д. № 186/ 2009 г. не е акт, ползващ се със задължителна сила, а и съдържащата се в него практика е изоставена с последващи определения на ВКС в смисъла на сега обжалваното определение.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 513 от 15. Х.2009 г. по ч.т.д. 506/ 2009 г. на ВКС, ТК, І отд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :