Supreme Court dismisses appeal on procedural grounds for non-motivation and irrelevant subject matter.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 219

София 14.04.2014 г.

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3265/2013 година

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. В. М. от [населено място] срещу решение № 125 от 20.05.2013 г. по в. т. д. № 120/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 11 от 04.01.2013 г. по т. д. № 1869/2012 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от М. В. М. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 75, ал. 2 ТЗ за прогласяване нищожността на решение на Общото събрание на съдружниците в същото търговско дружество, проведено на 28.01.2011 г., с което ищецът е изключен като съдружник.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения срещу извода, че не е налице противоречие на атакуваното решение на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество с влязлото в сила решение от 24.10.2005 г. по т. д. № 1148/2004 г. на Варненски окръжен съд. Според касатора, съдът не е взел предвид, че и в двете решения на Общото събрание на съдружниците са въведени общи формулировки и са цитирани чл. 126, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ТЗ, без да са посочени конкретните обстоятелства, които да се сведат до тази правна норма, поради което направеният извод за различие във фактическата обстановка е неправилен.

Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл. 188 ГПК /отм./ , респ. чл. 12, чл. 235, ал. 2 ГПК /нов/ и по-конкретно – на решение № 1985 от 17.10.2005 г. по гр. д. № 1075/2005 г. на ІV г. о. Освен това, като значим за делото е поставен и въпросът: „Действията по водене на съдебни спорове следва ли да се приемат за действия, имащи качеството на нарушение на дружествения договор, насочени против интересите на дружеството, а от там и до нови обстоятелства, определящи нова фактическа обстановка”. По отношение на този въпрос се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да е посочена конкретна практика във връзка с основанието по т. 1 и без да са изложени съображения, обосноваващи основанието по т. 3.

Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – не заявява становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от М. В. М. от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск по чл. 75, ал. 2 ТЗ, въззивният съд е приел, че в случая не е налице идентичност на фактическата обстановка, при която е взето атакуваното решение на Общото събрание на съдружниците от 28.01.2011 г.

и при която е постановено влязлото в сила решение № 526 от 24.10.2005 г. по т. д. № 1428/2004 г. на Варненски окръжен съд. В тази връзка решаващият състав е съобразил, че с влезлия в сила съдебен акт решението на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 23.11.2004 г. за изключването на ищеца като съдружник е отменено по съображения, че:

от протокола на Общото събрание не става ясно в какво се състои неизпълнението на неговите задължения и в какво се състоят действията му против интересите на дружеството; не е даден срок за прекратяване на нарушенията; липсва писмено предупреждение и конкретизация на нарушенията по чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ.

Според въззивната инстанция, различието във фактическата обстановка се състои в това, че: в решението от 28.01.2011 г. за изключване на съдружника са посочени нарушения на ищеца като съдружник, извършени след 2004 г., което изключва идентичност с нарушенията от преди тази дата; в протокола от Общото събрание от 28.01.2011 г.

тези нарушения са посочени изрично – повече от 6 години ищецът не изпълнява задълженията си за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството; действа против интересите на дружеството, водейки неоснователно дело за прекратяване и ликвидация, във връзка с което през периода от 2004г.

до 2010 г. е била наложена възбрана върху земята и строящите се от дружеството недвижими имоти, което е лишило дружеството от възможността да продаде и ползва като обезпечение тези имоти; неколкократно е отправял неоснователни жалби до прокуратурата за извършени престъпления от страна на останалите съдружници.

Липсата на противоречие с влязлото в сила съдебно решение е аргументирана и с това, че за разлика от Общото събрание от 23.11.2004 г., за атакуваното Общо събрание от 28.01.2011 г. са представени доказателства за редовното му свикване – предупреждение до ищеца М. за изключването му с посочване на нарушенията и покана с отразен дневен ред, с което са отстранени нарушенията по свикване на Общото събрание от 23.11.2004 г., констатирани с влязлото в сила решение по т.

д. № 1428/2004 г. на Варненски окръжен съд.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Първият поставен от касатора въпрос, свързан с приложението на чл. 188 ГПК /отм./, респ. чл. 235, ал. 2 ГПК /нов/ не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по своето естество същият представлява оплакване за процесуално нарушение – немотивиране на съдебния акт, каквото може да бъде предмет на разглеждане само при вече допуснат касационен контрол. Отделно от това, по отношение на този въпрос не е налице и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото е постановено по реда на отменения ГПК, цитираното от касатора решение на ВКС не представлява задължителна практика по смисъла на разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По посочения въпрос действително съществува практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК, но в случая въззивният съд не се е отклонил от същата. Постановеното от него решение съдържа подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, а що се отнася до направените въз основа на тях изводи, то те касаят правилността на обжалваното решение, която е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато и по втория заявен въпрос. Този въпрос изобщо не е бил обсъждан от предходните инстанции, тъй като е извън предмета на иска по чл. 75, ал. 2 ТЗ. Преценката за това, дали дадено действие на съдружника представлява нарушение на дружествения договор и съответно основание за изключването му, е въпрос, релевантен за иска с правно основание чл. 74, ал. 1 във връзка с чл. 126 ТЗ, но не и за иска по чл. 75, ал. 2 ТЗ за прогласяване нищожността на решението за изключване на съдружника, уважаването на който е предпоставено единствено от противоречието на атакуваното решение с влязло в сила съдебно решение. Следователно, доколкото липсва произнасяне по този въпрос, същият не представлява такъв от значение за изхода на делото, т. е. по отношение на него не е изпълнено общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно за недопускане на касационното обжалване. Освен това, по отношение на този въпрос не са осъществени и поддържаните две основания – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е недоказано предвид липсата на позоваване на конкретна задължителна съдебна практика, а основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено формално – единствено с посочване на законовата норма, без да е обосновано наличието на предвидените в нея предпоставки, което освобождава настоящата инстанция от задължението да преценява същите.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 125 от 20.05.2013 г. по в. т. д. № 120/2013 г. на Варненски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: