Supreme Court allows bankruptcy appeal regarding public claims and interest periods under Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№14

Гр.София,15.01.2013 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова

Тотка Калчева

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1186 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на [фирма]/н./, [населено място] и Н, [населено място] срещу решение от 20.07.2011г., постановено по т.д.№ 562/2011г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 149/03.02.2011г. по гр.д.№ 40/09г. на Хасковския окръжен съд и е признато за установено по отношение на касатора, че има съществуващо и неприето вземане, предявено в производство по несъстоятелност с молба от 11.02.2008г., произтичащо от публични задължения и държавна такси за главница в размер на 64964.16 лв. и изтекли лихви от периода на възникване на всяко публично задължение до датата на предявяване на вземането в размер на 416768.56 лв. и е отхвърлен искът за главницата до предявения размер от 86190.57 лв.

Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че положителният установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ е основателен и доказан съобразно със заключението на вещото лице от 16.04.2010г. – вариант първи и е уважил същия частично за главницата и изцяло за лихвите.

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Касаторът [фирма] /н./поставя въпросите за задълженията на съда да мотивира изводите си защо възприема определен вариант на заключението на вещото лице и за посочване в диспозитива на съдебното решение на произхода на всяко вземане и периода на дължимостта на присъдените лихви, за компетентността на Н да предявява в производството по несъстоятелност на общински вземания и за задължението на съда да се произнесе по направено от страната възражение за давност. Сочи основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Въпросите за мотивиране на съдебния акт и материалноправната легитимация на ищеца по иска, са относими към правилността на въззивния съд и не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК. Въпросът за произнасяне от въззивния съд по всяко едно от предявените вземания в диспозитива на решението, налага преценка за допустимостта на обжалвания акт . Съгласно представеното с изложението решение № 662/24.03.2010г. по т.д.№ 543/09г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по въведено в процеса правопогасяващо възражение за давност , като по този въпрос касационното обжалване следва да се допусне за проверка на съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС.

Касаторът Н.... въвежда въпроси за задълженията на съда да обсъди всички приети по делото доказателства, да изложи аргументи за приемането или неприемането на определени факти за доказани и за възприемане на заключението на вещото лице. Тези въпроси не са свързани с посочване на конкретните необсъдени по делото доказателства, но предвид произнасянето от въззивния съд с общи мотиви и общ диспозитив по всички вземания, то същите не биха били от значение при допустимост на обжалваното решение. Касационното обжалване следва да се допусне и в частта за отхвърляне на иска за главницата за проверка на допустимостта на въззивния акт .

Съгласно чл.694, ал.2 ГПК предварително внасяне на държавна такса не се дължи.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.07.2011г., постановено по т.д.№ 562/2011г. от Пловдивския апелативен съд.

Делото да се докладва на Председател на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: