Supreme Court dismisses appeal as appealable question is factual, not legal, violating principle of disposition.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the second-instance judgment regarding an employment dispute. The appellant argued that the case raised a legal issue concerning the application of specific labor laws, but the court determined the core question was purely factual. Consequently, the court ruled that it was not obligated to address the issue, as doing so would violate the principle of disposition.
Legislator headnote
AI generatedчл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; чл. 6 ГПК: The Supreme Court is not required to examine factual questions raised in a cassation appeal if they do not constitute a legal issue, as this would violate the principle of disposition.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
София, 19.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.д.№1531/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв. Ю. С. – процесуален представител на ОП “Б.-Л.” - [населено място], област П., против въззивно решение № 701/17.12.2013 г. по гр.д.№ 1143/2013 г. по описа на Плевенски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 137/01.10.2012 г. по гр.д.№ 256/2012 г. по описа на Левченски районен съд , с което са уважени предявените от К. Н. Т. от [населено място], област П., против ОП “Б. –Л.” – [населено място], област П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като процесния случай е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС и се поставя материалноправен въпрос, касаещ приложението на чл.21 и чл.44 ЗМСМА, във връзка с чл.328, ал.1, т.2 КТ,а именно – следва ли съкращаването на длъжност, попадаща в щатното разписание на ОП “Б.-Л.”, да се извърши след ново решение на общинския съвет за промяна на общата численост на структурата на общинското предприятие . Претендират се разноски.
Ответникът по касация К. Н. Т. е депозирал отговор по чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответната страна по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивната инстанция е приела, че процесното уволнение е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е доказал наличието на съкращение в щата, извършено въз основа на решение на Общинския съвет – Л. относно длъжността на ищеца.
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Поставеният от касационния жалбоподател въпрос е фактически, а не правен, тъй като визира конкретното правоотношение и свързаните с него обстоятелства,както и предвид представените по делото доказателства. Поради това той не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса или въпросите от изложението на касационната жалба, нито от самата нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски/адвокатско възнаграждение/ в размер на 250 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 701/17.12.2013 г. по гр.д.№1143/2013 г. по описа на Плевенски окръжен съд, в.о., І-ви граждански състав.
ОСЪЖДА ОП “Б.-Л.” – [населено място], област П., да заплати на К. Н. Т., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област П., [улица], деловодни разноски в размер на 250/двеста и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: