Supreme Court dismisses appeal on defamation claim, ruling no legal error exists in lower court's finding of no tort.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 347

гр. София, 7.04. 20 10 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско

отделение, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и десета

година , в

състав:

Председател : Капка юстиниянова

Членове: любка богданова

СВЕТЛА ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1487 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Й. от гр. С. срещу въззивно решение от 18.06.2009 г. по гр.д. № 1163/2008 г. на Софийски градски съд , с което е о ставено в сила решението от 26.11.2007 г. по гр.д. № 18612/2006 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу М. Г. Д. Х. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 6000 лв.- обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, изразяващ се в клеветнически и обидни за жалбоподателя-ищец твърдения на ответницата в статия във вестник “168 часа” от 19.01.2001 г.

В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с цитираната в изложението практика и са от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 ГПК.

Ответни цата М. Д. , чрез пълномощника си - адв. Ц. Ч. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.

Софийски градски съд е оставил в сила решението на първинционния съд, с което предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл.45 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Приел е, че заявената от ищеца претенция за обезщетение за вреди от обидни и клеветнически твърдения на ответницата съдържащи се в публикуваната в броя от 19.10.2001 г.

статия със заглавие “Е. Димитров следствен след публикации в 168 часа”, чийто автор е ответницата е неоснователна, тъй като по делото не е установено ответницата да е автор на заглавието, което е било променено впоследствие след изготвянето на статията, поради което не може да носи отговорност на чуждо действие, включително и солидарна.

Отразеното в статията, че е образувано следствено дело, по което ищецът е бил разпитван отговаряло на истината, а поставянето на думата “свидетел” в кавички не носел смисъла, който ищеца му придава- поставяне под съмнение от автора на статията, че ищецът е разпитван в това му процесуално качество. Изведен е извод, че с тази част от статията не е налице накърняване на доброто име на ищеца, чрез разпространяване на невярно позорно обстоятелство за него, поради което не може да се ангажира отговорността на ответницата за тази част от статията.

Приел е също така, че по отношение на последната фраза от статията, за която ищецът е поддържал, че му е приписано престъпление- получаване на подкуп, не е установено по несъмнен начин приписването на престъпление чрез публикацията, поради което отговорността на ответницата по чл.45 ЗЗД не може да се ангажира.

В обобщение въззивният съд е приел, че посредством процесната статия ответницата не е действала противоправно, а в рамките на правото на мнение и информация и гарантираната свобода на печата, поради което не е налице фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗД.

В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправният въпрос- следва ли да се носи отговорност по чл.45 ЗЗД когато се наруши общото правило да не се вреди другиму. Поддържа се, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с даденото разрешение в цитирана практика на Върховния касационен съд.

За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, правният въпрос, от значение за изхода на делото трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд, или на решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия въпрос.

В случая повдигнатия правен въпрос е от значение за изхода на делото, но не е налице противоречие между разрешението дадено в обжалваното решение на въззивния съд и даденото разрешение на същия въпрос в цитираните от жалбоподателя решения на Върховния съд. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че посредством процесната статия ответницата не е действала противоправно, а в рамките на правото на мнение и информация и гарантираната свобода на печата, затова не е налице фактическия състав на отговорността по чл.45 ЗЗД.

Поведението е противоправно, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. В конкретния случай въззивният съд е приел, че жалбоподателят-ищец не е доказал противоправно поведение от страна на ответницата, в резултат на което да са настъпили вреди, при което положение само може да се ангажира отговорността на последната.

Деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно причинените вреди, но само ако действието което ги е причинило е противоправо, каквато противоправност съдът е приел, че не е установена. В случая приетото от въззивния съд, че не е налице противоправно поведение от страна на ответницата е основано на установените по делото конкретни факти и обстоятелства.

Постановеното въззивно решение не е в противоречие с приетото в представените влезли в сила решения на Върховния съд. В тях се касае до конкретни казуси, разрешени при конкретна фактическа обстановка, което не обосновава противоречива съдебна практика по чл. 45 ЗЗД. Обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлен иска по чл.45 ЗЗД, не влиза в противоречие с приетото в представените съдебни решения относно фактическият състав на отговорността по чл.45 ЗЗД.

По този въпрос не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не е налице неясна, или непълна правна норма, която да изисква тълкуване за изясняване на точния й смисъл.

По въпроса за разпределяне на доказателствената тежест по чл.127, ал.1 ГПК /отм./ и за задължението на съда да обсъди всички събраните по делото доказателства съобразно нормата на чл.188 ГПК /отм./ не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въззивният съд е приел, че в тежест на ищцовата страна е да установи елементите на фактическия състав на извършен от ответницата деликт, освен вината, която съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД се предполага. С обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от общото правило за разпределяне на доказателствената тежест по см. на чл. 127, ал. 1 ГПК / отм. / , както и не е нарушил нормата на чл.188 ГПК /отм./ задължаваща го да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, а представените съдебни решения не дават друго разрешение на поставените процесуалноправни въпрос и .

По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.

На ответната страна не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като по делото не са представени доказателства такива да са направени.

Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 18.06.2009 г. по гр.д. № 1163/2008 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :