Appeal dismissed; case remanded due to failure to consider undisclosed real estate assets affecting reserved share calculation.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 276

СОФИЯ, 05.03.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2959/2013 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С решение № 676 от 28.01.2013 г. по гр.д. № 6202/2012 г. на Софийски градски съд е отменено решението от 09.01.2012 г. по гр.д. № 20635/2011 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което е намалено завещателното разпореждане на Х. Ф. В., поч. на 15.01.2010 г., извършено със саморъчно завещание от 28.04.2006 г., с което същият е завещал на В. Г. К. собствения си недвижим имот - апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], като е възстановена запазената част на М. Х. Д. в размер на 1/3 ид. част от наследството на Х. В., и е допуснато да се извърши съдебна делба на посочения недвижим имот между М. Х. Д. и В. Г. К. при права 1/6 ид. част за М. Д. и 5/6 ид. части за В. К..

В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от В. Г. К. чрез неговия процесуален представител адв. М. В.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗН е неприложима в случаите, когато е завещан конкретен имот, но той изчерпва цялото наследство, тъй като заветникът, който е трето лице, а не наследник по закон, няма точна представа за актива на наследството. Обратното разбиране би вменило на заветника- трето лице доказателствената тежест да установява съдържанието на наследството, с каквато възможност той реално не разполага.

Ответникът по касация М. Х. Д. чрез своя пълномощник изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касациионната жалба оплаквания и становищата на страните, приема следното:

По делото е установено, че със саморъчно завещание от 28.04.2006 г. Х. В. завещал на своя внук В. Г. К. собствения си апартамент, находящ се в [населено място], [улица]. Х. В. е починал на 15.01.2010 г. и е оставил за наследници по закон две деца: М. Х. Д. и С. Х. К., майка на ответника. Процесният апартамент е бил съсобствен между наследодателя Х. В. и ответника В. К. при равни права, като поставен в общ дял на двамата по силата на съдебна спогодба, сключена по гр.д. № 6992/84 г. на Софийски районен съд. Поради това правилно въззивният съд е приел, че наследодателят Х. В. е могъл валидно да се разпореди чрез завещанието само с притежаваната от него 1/2 ид. част от това жилище.

Съдът е приел, че завещаният имот изчерпва наследството, оставено от Х. В., поради което извършеното от него завещателно разпореждане е общо и придава на лицето, в полза на което е направено, качеството на наследник. В тази хипотеза разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗН не намира приложение и не е необходимо наследникът да е приел наследството по опис, за да упражни правото си на възстановяване на запазената част по отношение на лице, което не е наследник на закон.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса следва ли наследникът със запазена част да е приел наследството по опис, когато завещаният в полза на трето лице имот е единствено имущество на завещателя.

При отговора на поставения правен въпрос следва да се има предвид разрешението, дадено в т.4 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д. № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, според която приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследник по отношение на заветник или надарен, който не е призован към наследяване.

Приемането на наследството по опис е от значение, когато запазената част на наследника е накърнена чрез завет или дарение. Тогава законът изисква за определяне на запазените и разполагаеми части да се образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, в която се включва и цялото имущество, останало в наследство от наследодателя.

Това е необходимо за да се прецени дали останалото свободно имущество е достатъчно да удовлетвори запазената част на лицата по чл. 28 ЗН, респ. дали дарението или заветът надхвърлят разполагаемата част на наследодателя и следва да бъдат намалени, за да получи наследникът със запазена част нейния пълен размер..

Когато завещателят се е разпоредил с имуществото си чрез общо /универсално/ завещание, не е необходимо да се формира наследствена маса, тъй като липсва свободно имущество, от което наследникът със запазена част би могъл да я получи. Поради това в тези случаи намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството съгласно чл. 29 ЗН.

В производството по възстановяване на запазена част описът на останалото в наследство имущество има само доказателствено значение и всяка от спорещите страни може на общо основание да доказва, че съставът на наследството е различен от посочения в описа. Когато е завещано конкретно имущество, но от доказателствата по делото е видно, че то изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието следва да се приеме за общо по смисъла на чл. 16, ал.1 ЗН. Следователно, и в тези случаи не се налага образува наследствена маса по чл. 31 ЗН, тъй като няма свободно имущество, което би могло да покрие запазената част на лицата по чл. 28 ЗН, а възстановяването ще се извърши направо с дробната част по чл. 29 ЗН. Поради това следва да се приеме, че не необходимо наследството да е било прието по опис, т.е. разпоредбата на чл. 30, ал.2 ЗН не намира приложение. Обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване на конкретното имущество, което се завещава, не е достатъчно същото да се квалифицира като завет по чл. 16, ал.2 ЗН, тъй като няма пречка намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде обективирано и чрез посочване на отделните предмети от него, които той счита, че формират съвкупността.

Това разрешение на правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, обаче е неприложимо към настоящия случай, тъй като по делото има данни, че освен завещания имот, наследодателят е притежавал и друго имущество. Видно от представения пред първата инстанция заверен препис от протокола от 17.04.1984 г. по гр.д. № 6992/1984 г. по описа на Софийски районен съд, в наследодателят Х. Ф. В. и ищцата- М. Х. Д. по силата на сключената по делото съдебна спогодба са получили в общ дял вилна сграда в [населено място], м.” Вилна зона С.”, описана в дял ІІ от спогодбата. Това доказателство е било представено от касатора с отговора на исковата молба, но изобщо не е обсъдено от съда в двете инстанции и въпросът за правното положение на вилния имот към момента на откриване на наследството от Х. В. е останал неизяснен, а той е от значение за точното приложение на материалния закон. Допуснато е процесуално нарушение, което е съществено, тъй като се е отразило крайния резултат по делото. Поради това на основание по чл. 281, т.3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като се налага извършване на допълнителни съдепроизводствени действия във връзка с преценка на събраните доказателства, делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ С решение № 676 от 28.01.2013 г. по гр.д. № 6202/2012 г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: