Supreme Court dismisses jurisdiction dispute as substantive trial concluded, rendering acceleration request moot.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 102

София, 18 февруари 2026 г.

Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Република България, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

РОСИЦА ДРАГАНОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

БОНКА ЯНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Ружена Керанова дело на смесен състав № 112/2026 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от АПК във вр. с чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е по повод определение № 2289/19.01.2026 г., постановено по адм.дело № 453/2026 г. от Административен съд –София град (АССГ), с което е повдигнат спор за подсъдност със Софийски градски съд (СГС).

Петчленният състав на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като се запозна с материалите по делото, намира следното :

І. Производството по НАХД № 3457/2023 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по жалба, подадена от процесуалните представители на „В. М.“ С.а.р.л., дружество регистрирано и действащо съгласно законодателството на Велико Херцогство Люксембург, срещу наказателно постановление, издадено от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), с което на дружеството е наложена „имуществена санкция“ за нарушение на чл. 251е, ал. 2 изр. 1 ЗЕС. Процесуалният представител на КРС е депозирал искане с вх. №371950/12.11.2025 г. чрез Софийския районен съд до СГС за ускоряване на съдебното производство по НАХД №3457/2023 г. В искането се твърди, че последното заседание по делото е проведено на 08.04.2025 г., когато е обявено за решаване, но няма постановен съдебен акт. Поради това на основание чл. 368а от НПК моли да бъде ускорено съдебното производство и да се постанови по – скоро съдебното решение. С резолюция от 05.01.2026 г. Видно от отбелязването, положено върху искането от съдията-докладчик. е указано искането, подадено от КРС, ведно с делото, да се изпрати на СГС. В досието на съдебното производство е приложено и решение от същата дата (05.01.2026 г.), с което районният съд се е произнесъл по съществото на делото.

По повод на това искане на 09.01.2026 г. в СГС е образувано в.ч.н.д. № 142/2026 г. С разпореждане №117/12.01.2026 г., постановено в закрито заседание, определеният съдия –докладчик С порен е въпросът за произнасянето му еднолично, а не в съдебен състав предвид регламента в чл. 368а, ал.5 от НПК. е аргументирал теза, че съгласно разпоредбата на чл. 368а, ал. 4 от НПК съдът, който следва да разгледа искане за ускоряване на съдебното производство е този, който е компетентен да осъществи последващия инстанционен контрол на постановения акт по същество. Доколкото се касае за административнонаказателно производство с предмет - обжалване на наказателно постановление, чийто последващ контрол се осъществява от АССГ, то именно този съд е компетентен да се произнесе по искането за ускоряване на съдебното производство по НАХД № 3457/2023 г. При тези мотиви съдебното производство е прекратено и изпратено по подсъдност на АССГ.

С определение № 2289/19.01.2026 г., постановено по образуваното адм. дело № 453/2026 г., АССГ от своя страна, също е приел, че делото не му е подсъдно. Развити са съображения, че в чл. 368а, ал. 4 от НПК ясно е определена компетентността на съответния окръжен съд относно искания за ускоряване на съдебното производство по делата на районния съд. Изложени са доводи, че разпоредбата изключва възможност да се обсъжда и възлага компетентност на този съд по критерия – последващ инстанционен контрол, както е приел СГС. По тези съображения съставът на АССГ е приел, че искането за ускоряване на съдебното производство следва да се разгледа от изпращащия съд, след което е повдигнал спор за подсъдност, прекратил производството и изпратил делото на смесен петчленен състав на основание чл. 135, ал. 5 от АПК.

ІІ. Като предварителна бележка трябва да се посочи, че в разпореждането на СГС, както и в определението на АССГ, не са изложени конкретни аргументи, относими към приложимостта на визираната в глава двадесет и шеста от НПК процедура и по производствата пред районния съд, в които се разрешават съдебни спорове, възникнали по повод обжалване на актовете по чл. 58д от ЗАНН. Това вероятно се дължи на разбирането на спорещите съдилища, че за всички неуредени въпроси при съдебното оспорване на тези актове субсидиарно приложение намира НПК по силата на препращаща разпоредба на чл. 84 от ЗАНН Доколкото в този закон няма особени правила, уреждащи ускоряване на съдебното производство, и конкретно нормите на чл. 368а – 369 от НПК. . В доктрината се изразява становище, че и в административнонаказателния процес намират проявление основните принципи на наказателното производство, един от които е разглеждането и решаването на делата в разумни срокове (чл. 22 от НПК) С оглед характера на административнонаказателните производства, които включват елементи на наказателното и наказателнопроцесуалното право. Предвид предмета на процедурата по глава двадесет и шеста от НПК петчленният съдебен състав приема, че за целите на настоящето произнасяне ще се съобрази с посоченото разбиране.

Със ЗИД НПК (обн. ДВ, бр. 63/2017 г.) се създадоха нови правила за ускоряване на наказателното производство В мотивите към законопроекта е изведена целта на промените – въвеждане на типично ускорително средство, приложимо и в двете фази на наказателния процес, както и съобразяване с критиките на ЕСПЧ към действащата процедура в НПК- делата Димитров и Хамънов срещу България, Шишков срещу България и др.; виж също и § 70 - 72 от първо посоченото дело. . Регламентът за ускоряване на производството по чл. 368а-369 от НПК предвижда в хода на висящ съдебен процес да се преустанови нарушението, водещо до забавяне на разглеждане и решаване на делото. Дейността на съда, осъществявана в тази процедура, определяна в теорията като специфичен контрол, е насочена към съблюдаване и охраняването на правата на страните в наказателния процес, каквото несъмнено се явява и правото на разглеждане на делото в „разумен срок“. Съответно, предприемане на мерки за ускоряване на наказателното производство, които да възпрепятстват продължаването на твърдяното от страните нарушение – определяне на подходящ срок за извършване на забавеното действие.

На фона на очертаната, макар и накратко, специфика на коментираната процедура, предизвикала спора за подсъдност (компетентност), проследената процесуална хронология в предходния пункт и действията на съдебните органи, налагат следните изводи :

По делото бездействието на решаващия съдебен орган, за което се е твърдяло, че забавя съдебното производство е във връзка с последния негов етап – постановяване на съдебно решение по НАХД № 3457/2026 г. В досието по делото, както се посочи по-горе, се съдържа крайният съдебен акт за тази инстанция. Тоест, неизпълненото процесуално действие, за което е подадено искането за ускоряване, е извършено от районния съд, макар и със закъснение, което разбира се не може да се отрече.

Определяне на подходящ срок по чл. 369, ал. 2 от НПК, за да се преустанови нарушението, влияещо негативно на развитието на процеса е безпредметно, защото решение по съществото на спора е постановено. Предвид констатацията, че процесуалното бездействие, във връзка с което е образувано производството по чл. 368а от НПК е отстранено на 05.01.2026 г., видно от дата на съдебния акт, настоящият петчленен състав намира, че необходимостта от разрешаване на спора за подсъдност е отпаднала.

В разглеждания случай подновяване на процедурата по чл. 368а от НПК практически би имала за ефект компрометиране на самата нейна същност, защото страните не биха могли своевременно да упражнят другите свои права, вкл. правото си на жалба срещу постановения съдебен акт за проверка на неговата законосъобразност.

Ето защо делото следва да се изпрати на Софийския районен съд за предприемане на необходимите действия по администрирането му съобразно процесуалния закон, за да се избегне възможно накърняване на разумния срок за неговото разглеждане.

С оглед на изложеното, петчленния състав на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд,

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по к.ч.н.д № 112/2026 г. по описа на ВКС, смесен петчленен състав.

ИЗПРАЩА делото на Софийския районен съд за извършване на съответните действия по неговото администриране.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.

3.

4.