Bulgarian Supreme Court dismisses appeal for conflicting judgments due to different subjects and parties. The appeal is rejected because the two cases involve different debt instruments and distinct parties. The court requires identical subjects and parties for a valid conflict of judgments. The appeal is rejected because the two cases involve different debt instruments and distinct parties. The court requires identical subjects and parties for a valid conflict of judgments.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 475

София, 07.01.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Четвърто гражданско отделение,в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора..................................изслуша докладваното от съдията Бояджиева

гр.дело № 5146/15 година,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по чл.303 ал.1 т.4 ГПК.

Образувано е по молба на Т. И. И. за отмяна на влязло в сила решение № 413 от 23.07.14г.,постановено по в.гр.дело № 416/14г.на Пернишкия окръжен съд и потвърденото с него решение № 1394/15.01.14г.по гр.дело № 7781/12г.на Пернишкия районен съд.С него е признато за установено по отношение на молителката,че дължи на [фирма] [населено място] сумата от 7945.79 лв,представляваща вреда във връзка с дейността й на отчетник по начисляване и изплащане на суми като работна заплата на В.

Л. П. през периода от 1.01.07г.до 30.06.08г.,установено с акт за начет № 11040024/4.07.11г.,както и сумата 3973.25 лв,представляваща размера на изтеклата законна лихва за забава върху сумата 7945.79 лв от деня на причиняване на щетата до 18.04.12г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -18.04.12г.до окончателното изплащане.Със същото решение съдът е признал за установено,че Т.

И. И. дължи солидарно с В. Л. П. сумата 6220.90 лв,която е част от сумата 7945.79 лв,за която Т. И. носи пълна отговорност и е получена от В. П.,ведно със законната лихва върху сумата 6220.90 лв от деня на причиняване на вредата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение 18.04.12г.в размер на 3099.68 лв,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.04.12г.до окончателното изплащане.

С определение № 466/3.04.15г.на ІV г.о.на ВКС по гр.дело № 6430/14г.не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Молителката се позовава на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК,като твърди,че атакуваното решение се намира в противоречие с решение № 205 от 12.05.15г.по к.гр.дело № 7417/15г.на ІV г.о.на ВКС,с което по реда на чл.290 ГПК е отменено въззивно решение № 416 от 28.07.14г.по в.гр.дело № 456/14г.на Пернишкия окръжен съд и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени исковете за признаване за установено,че Т. И. И. дължи на [фирма] сумата 7 244.19 лв по акт за начет № 11040025/5.07.11г.,3 863.10 лв лихви до 18.04.12г. и законната лихва върху главницата след тази дата до окончателното изплащане,а Т. К. Х. дължи на [фирма] солидарно с Т. И. И.сумата 3 850.38 лв, представляваща част от сумата 7244.19 лв,получена без правно основание,със законната лихва от датата на причиняването на вредата,за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1669/12г.на Пернишкия районен съд.

С определение № 363 от 27.10.15г.на ВКС,ІV г.о.молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.

Ответницата по молбата В. П.,представлявана от адв.Ф. счита,че е основателна.

Ответникът по молбата [фирма] моли да бъде оставена без уважение.

С определение № 363 от 27.10.15г.на ВКС,ІV г.о.молбата за отмяна е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание.

Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,приема,че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК е неоснователна.

Съгласно чл.303 ал.1 т.4 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение,когато между същите страни,за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение,което му противоречи.Противоречието трябва да съществува между решенията,а не между техните мотиви.Нужно е да има пълно обективно и субективно тъждество между делата,по които са постановени.Само необжалваеми и ползващи се със сила на пресъдено нещо решения подлежат на отмяна.

В случая няма две влезли в сила съдебни решения,ползващи се със сила на пресъдено нещо,които си противоречат.Двете дела са с различен предмет - претендират се вземания от ответницата Т. И. въз основа на различни актове за начет,поради което отмяната е недопустима. Решението,чиято отмяна се иска,е постановено по акт за начет № 11040024/4.07.11г.,а по гр.дело № 8043/12г.на РС Перник документът,на който се основава вземането е акт за начет № 11040025/5.07.11г. Липсва и идентитет между страните по двете дела.

По изложените съображения,Върховният касационен съд,ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. И. И. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 от ГПК на влязлото в сила решение № 413 от 23.07.14г.по в.гр.дело № 416/14г.на Пернишкия окръжен съд и потвърденото с него решение № 1394/15.01.14г.по гр.дело № 7781/12г.на Пернишкия районен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: