Cassation appeal dismissed for failure to state a specific legal question under Article 280 of the Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 715

гр. София, 06.06.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми март двехиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1915/2013 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. М. К. чрез пълномощника му адвокат М. П. В. срещу решение № 271 от 12.11.2012 г. по гр. дело № 468/2012 г. на Ловешки окръжен съд.

Ответникът Министерство на правосъдието, [населено място] и ответникът И. П. И. не са подали отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

По допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:

Състав на Ловешки окръжен съд е потвърдил решение № 224 от 13.07.2012 г. по гр. дело № 1466/2011 г. на Ловешки районен съд в частта, с която е осъден М. М. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора, [населено място], на основание чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления /ЗПФКПП/ да заплати на Министерство на правосъдието, [населено място] сумата 10000 лв., изплатена финансова компенсация на наследниците на пострадалия К.

И. В., а именно: на Г. К. В. чрез майка му С. Г. Г. и на И. К. В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 17.08.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, да заплати на Министерство на правосъдието, [населено място] сумата 2570.22 лв., лихва за забава върху главницата, считано от датата на изплащане на финансовата компенсация – 01.04.2009 г.

до датата на предявяване на иска – 17.08.2011 г., да заплати направените от Министерството на правосъдието разноски в размер на 701.40 лв. и да заплати на Ловешки районен съд сумата 502. 81 лв. държавна такса, осъдил е М. М. К. да заплати на Министерство на правосъдието, [населено място] сумата 150 лв., юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че предоставянето на финансова компенсация на пострадали от престъпления е в правомощията на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, чието решение е окончателно, като законосъобразността на проверката на данните, предоставени от молителите за наличие на предпоставките на закона, за да бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова компенсация не подлежи на съдебен контрол.

Във въззивното решение е констатирано, че не са нарушени нормите на чл. 14 и чл. 15 ЗПФКПП – молителите са заявили искане за финансова компенсация, изразяващо се в пропуснати средства за издръжка до навършване пълнолетие на малолетното дете на пострадалия от престъплението К. В., разходи за погребение, разходи за съдебно – деловодни разноски по наказателното производство, други имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати възнаграждения и доходи, финансовата компенсация е преведена по сметки на молителите на 01.04.2009 г.

Въззивният съд е приел също така, че спазването на срока по чл. 18, ал. 3 ЗПФКПП не подлежи на съдебен контрол, както и че исковете не са погасени по давност. С оглед основателността на главния иск е приет за основателен и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Касаторът в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е посочил, че решението на въззивната инстанция е постановено при нарушение на материалния закон, тъй като не бил спазен срока по чл. 18 ЗПФКПП, погасено било правото да бъде поискана финансова компенсация, не били посочени уважителни причини съгласно чл. 18, ал. 5 от същия закон /с.з./, не били конкретизирани вредите в постановеното решение и в искането, не били предоставени доказателства по чл. 15, ал. 1, т. 4 и т. 5 с.з., мораторна лихва не се дължала.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е отразено, че не било доказано, че сумите отпуснати като финансова компенсация са получени от лицата. Касаторът счита, че липсвала практика по този закон и за това иска да бъде допуснато касационно обжалване. С тази част от изложението не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е поставен конкретен въпрос, съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г.

по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1, а са изложени оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, чието разглеждане е недопустимо в настоящето производство по чл. 288 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Н. на правния въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК.

В случая касаторът не е формулирал общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради което не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационен контрол. С твърденията за липса на съдебна практика по приложението на ЗПФКПП също така не се обосновава приложно поле на основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в хипотезата на „развитието на правото” / другата хипотеза по нормата – „точното прилагане на закона не е развита, предвид липсата на обосновка на неправилна или неактуална съдебна практика/, тъй като селекция по допускане на касационно обжалване не може да бъде извършена, когато не е поставен правен въпрос, не са аргументирани съображения относно непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни правни разпоредби, налагащи необходимостта от тълкуването им / в този смисъл са разясненията в цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК, т. 4 /.

Изложените основания в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са по чл. 281, т. 3 ГПК и както вече се посочи не се разглеждат в настоящето производство, защото са предмет на разглеждане в производство по чл. 290 ГПК при допускане на касационно обжалване. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за последица недопускане на касационен контрол на въззивното решение.

По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 271 от 12.11.2012 г. по гр. дело № 468/2012 г. на Ловешки окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: