Supreme Court dismisses appeal as appealable issues were already resolved by lower court on appealable matters.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the appellate court's decision confirming a first-instance ruling. The appellant sought to correct an obvious factual error and interpret the judgment, arguing it contradicted Supreme Court precedents. The court found the lower court correctly established that the judgment's operative part fully corresponded to its reasoning and that the appellant's claims were based on rejected legal theories.
Legislator headnote
AI generatedArt. 280, para. 1 of the Civil Procedure Code; Art. 247 and Art. 251 of the Civil Procedure Code: A cassation appeal is inadmissible if the lower court has already determined that the judgment's operative part corresponds to its reasoning and the appellant's claims are based on rejected legal theories.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 460
София, 01.12 2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25.11.2020 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 2761 /2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. Н. срещу въззивно решение № 4053 / 08.07.2020 г. по гр.д. № 16848 /2019 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 04.07.2019 г. по гр.д. № 19447 /2010 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлена молбата на И. Н. за тълкуване и поправка на очевидна фактическа грешка в решението по същото дело (то е от 07.11.2011 г.).
Насрещната страна К. И. П. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено по дело, по което съдът е разрешил спор по чл.30 ЗН, за който не е било предвидено ограничение за касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Решението на СРС, в което се иска поправка на очевидна фактическа грешка (о.ф.г.) и чието тълкуване се иска, е от 07.11.2011 г., то не е обжалвано и е влязло в сила на 24.01.2012 г.
Недопустимо е чрез искане за поправка или тълкуване на решението да се допусне неговото изменение. Констатира се пълно съответствие между формираната воля на съда и външното и изразяване в диспозитива на решението (стр.4, абзац 3) накърнената запазена част на ищеца (К. П.) да се възстанови с 27 574.53 /84 733.33 идеални части. Неоснователно е и искането за тълкуване. Решението е съвършено ясно като диспозитив, който съответства и на мотивите. Правилно първоинстанционният съд е отказал поправка на о.ф.г. по чл.247 ГПК и тълкуване по чл.251 ГПК.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят И. Н. извежда следните правни въпроси:
Допустимо ли е чрез искане за тълкуване, респективно поправка на очевидна фактическа грешка да бъде приведен диспозитивът на решението в съответствие с мотивите?
Съставлява ли привеждането съответствие на диспозитива на едно решение с мотивите промяна във волята на съда, постановил решението?
Въпросите са свързани с довод, че искането е за привеждане в съответствие на диспозитива на решението с мотивите, а не за заместване на неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав.
Жалбоподателят твърди, че решението противоречи на практиката на ВКС, цитирана от въззивният съдебен състав в мотивите на решението му: решение по т.д. № 541 /2009 г. на I т.о. и решение по гр.д. № 3502 /2015 г. на II г.о., както и с решение по гр.д. № 805 /1995 г. на I г.о. и решение по гр.д. № 684 /2002 г. на I г.о.
Въпросите не са обуславящи, тъй като, както беше посочено по-горе, въззивният съд е установил пълно съответствие между формираната воля на съда и външното и изразяване в диспозитива на решението. Както и че решението е съвършено ясно като диспозитив, който съответства на мотивите.
Въпросите не са основани на приетото от съда, а на неприетата от съда теза на жалбоподателя.
Не е допуснато и противоречие между приетото от въззивния съд и посочените решения на ВКС, въззивното решение е в пълно и точно съответствие с приетото в посочените съдебни решения.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски и не е представила доказателства да е направила разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 4053 / 08.07.2019 г. по гр.д. № 16848 /2019 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.