Cassation appeal dismissed because the appeal question regarding loan vs gift nature is factual, not legal.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court dismissed the cassation appeal filed by a plaintiff against a second-instance judgment confirming a claim for the return of funds. The plaintiff argued the court incorrectly evaluated witness testimony to determine if the money was a loan or a gift. The court ruled that the question of whether a loan agreement existed is a factual issue, not a legal one, and thus cannot be reviewed in a cassation proceeding which only checks legal application.
Legislator headnote
AI generatedArt. 280 para. 1 lit. 2 CPC; Art. 288 CPC: A cassation appeal is inadmissible if the appeal question raised is factual rather than legal, as the cassation court reviews only the legal reasoning applied to established facts.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1359
гр.София, 01.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4551/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Г. Г. Б. - Х. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 83 от 28.04.2014 г. по гр.д.№ 128/ 2014 г., с което е потвърдено решение на Ямболски районен съд по гр.д.№ 2481/ 2013 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Н. В. Д. иск, квалифициран по чл.240 ал.1 ЗЗД, за връщане на сумата 8 165,14 лв – дадени в заем парични средства.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката твърди, че окръжният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос „на какво правно основание са дадените от мен на Н. Д. парични средства – дали като заем, който естествено следва да бъде върнат, или безвъзмездно”. Заявява, че съдът кредитирал неправилно показанията на някои свидетели, а отхвърлил показанията на други, които имали значително по-висока степен на достоверност. Поддържа, че решението противоречи на практиката на други съдилища, в които бил направен обективен анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност.
Ответната страна, Н. В. Д., оспорва жалбата като поддържа, че изведеният от касатора въпрос е неясен и формулировката му не позволява да се извърши проверка относно наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд приел (излагайки собствени фактически и правни съображения и чрез препращане към мотивите на първата инстанция на основание чл.272 ГПК), че ответницата пребивавала известен период в дома на ищцата (която е нейна леля) в И.. Ищцата заплатила такси за обучение на ответницата в колеж в размер 1 450 евро и самолетни билети за пътуване от България до И. в размер 174,49 евро и 169,88 евро, но липсват доказателства ответницата да е поела задължение да възстанови тези суми на ищцата. Свидетелските показания в тази насока са противоречиви, но следва да се даде вяра на свидетелите, които заявяват, че между страните по делото не е било постигнато съгласие, че ответницата ще възстанови на ищцата въпросните суми. Поради това съдът заключил, че отношенията между страните не са заемни и отхвърлил предявения иск.
При тези мотиви на въззивния съд ищцата не е формулирала относим към правните му изводи правен въпрос като основание за допускане на касационното обжалване. Въпросът „На какво правно основание са дадените от мен на Н. Д. парични средства – дали като заем, който естествено следва да бъде върнат, или безвъзмездно”, не е правен. Това е фактически въпрос и предполага установяването от фактическа страна на сключен договор, по силата на който ответницата е поела задължение да върне платените от ищцата средства за нейното обучение и пътуване. В производството по чл.288 ГПК обаче не е допустимо осъществяване на контрол на фактическите констатации на въззивния съд. В това производство касационната инстанция контролира единствено правните му разрешения при фактите, които са приети за установени. В случая съдът по същество е приел за доказано плащането на сумите, но не и наличието на съгласието за връщането им и тази констатация не може да бъде проверявана в производството по допускане на обжалването. Въпросът е фактически, а не правен.
По аналогични съображения ирелевантни са обективираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК твърдения за неправилно обсъждане от въззивния съд на доказателствата по делото. Евентуални нарушения на съда по същество, извършени в процеса по доказване, не могат да бъдат проверявани, когато касационният съд решава да се допусне ли касационно обжалване. Процесуалноправен въпрос във връзка с действията на въззивния съд при обсъждане на доказателствата жалбоподателката не е повдигнала.
Доколкото няма основания обжалваното решение да бъде счетено за нищожно или недопустимо, касационната инстанция няма право да допусне касационно обжалване, когато в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е формулиран относим правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 1/ 2009 г.).
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Ямболски окръжен съд № 83 от 28.04.2014 г. по гр.д.№ 128/ 2014 г.
ОСЪЖДА Г. Г. Б. - Х., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес], да заплати на Н. В. Д., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес], сумата 700 лв (седемстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: