VCS dismisses appeal as heir lacks standing to challenge concluded enforcement proceedings where original debtor filed objections.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Cassation confirmed the lower court's decision to dismiss the private appeal filed by the deceased debtor's heir. The heir argued that receiving a voluntary performance invitation granted him the same procedural rights as his deceased father, who had previously filed objections and a private appeal in the enforcement proceedings. The court rejected this, ruling that the procedural relationship had already terminated when the original debtor's appeal was returned without examination, meaning succession rules for pending proceedings did not apply. Consequently, the heir was deemed to lack active procedural legitimacy to challenge the final enforcement order.
Legislator headnote
AI generatedArt. 227 GPC; Art. 414 GPC: Succession to procedural rights is permissible only for pending proceedings; it does not extend to challenges against final acts in concluded enforcement proceedings where the original party's rights were extinguished.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
С., 10.04. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1724 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. А. А. срещу Определение № 64 от 17.01.2013г. по в.гр.д.№ 37/2013г. на Хасковския ОС, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба против Разпореждане на Районен съд Свиленград по ч.гр.д.№ 132/2009г. за уважаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК и присъдените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Окръжният съд е приел, че Л. А. няма активна процесуална легитимация да подаде частната жалба. Посочил е, че производството по ч.гр.д.№ 132/2009г. на РС Свиленград е приключило - с разпореждане влязло в сила на 01.04.2012г. е била върната частна жалба със същия предмет подадена от длъжника в заповедното производство А. П. А., чийто наследник твърди че е Л. А.. Окръжният съд е мотивирал, че жалбоподателят не е бил страна в това производство, поради което не е процесуално легитимиран да подава частна жалба.
С настоящата жалба се иска отмяна на определението на окръжния съд. Поддържа се, че подадените от жалбоподателя частна жалба и възражение по чл.414,ал.1 ГПК би следвало да имат същото действие и последици, както и депозираните от наследодателя такива. Посочва, че на жалбоподателя е изпратена покана за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист срещу неговия наследодател; Счита, че с получаването й той има същите права, както и починалият длъжник в заповедното производство. Намира за незаконосъобразни изводите на съда, че има правата само на конституиран длъжник в изпълнителното производство. Посочва, че съдът е следвало да извърши процедурата по чл.415 ГПК във връзка с подаденото от длъжника А. А. възражение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащ на обжалване с частна жалба пред ВКС акт на въззивния съд, но е неоснователна.
От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор срещу подадената частна жалба, в който се посочва, че е недопустима и неоснователна.
Видно от представеното удостоверение за наследници длъжникът в заповедното производство А. А. е починал на 03.05.2012г.
По ч.гр.д.№ 132/2009г. на РС Свиленград е била издадена заповед да изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 04.04.2009г. и изпълнителен лист срещу А. А.. Приложено е възражение на длъжника по чл.414 ГПК от 01.07.2009г., като с разпореждане /чиято дата не е посочена/ съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, което е връчено на банката на 22.07.2009г. Заедно с възражението длъжникът А. А. е депозирал и частна жалба от 01.07.2009г. срещу издадената заповед, включително и в частта за разноските. Жалбата е била оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса и върната с разпореждане от 05.01.2010г., връчено на длъжника по реда на чл.41,ал.2 ГПК и влязло в сила. Върху депозиранато от длъжника възражение по чл.414 ГПК е поставена резолюция на съда с дата 01.02.2010г. че е просрочено, като видно от приложението удостоверение, длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение на 16.06.2009г. По делото липсват данни какви процесуални действия са били предприети от заявителя, с оглед получените от него на 22.07.2009г. указания във връзка възражението на длъжника от 01.07.2009г., което към момента на депозирането му пред районния съд не е било счетено за просрочено.
С оглед на изложеното, законосъобразен е изводът на въззивния съд, че Л. А. не е страна в заповедното производство, което е приключило с връщането на частната жалба, подадена на 01.07.2009г. от длъжника А. А.. Неправилно е становището в частната жалба, че наследникът следва да замести своя баща-длъжник, който преживе е сезирал съда с частна жалба и възражение по чл.414 ГПК. Заместването на страна при приемство в процеса допустимо само при висящо процесуално правоотношение- чл.227 ГПК, но не и когато то вече е приключило. Жалбоподателят не прави разлика между приемството в процеса-чл.227 ГПК и субективните предели на изпълнителния лист-чл.429,ал.2 ГПК. Връчването на покана за доброволно изпълнение в качеството му на наследник не създава правата, които има длъжникът- страна в заповедното производство.
Не могат да бъдат предмет на контрол в настоящото производство действията на Районния съд във връзка с депозираното от А. А. възражение по чл.414 ГПК в заповедното производство. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава Определение № 64 от 17.01.2013г. по в.гр.д.№ 37/2013г. на Хасковския ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.