Supreme Court dismisses cassation appeal for failure to formulate specific legal question and prove procedural defect. The court rejects blanket claims regarding judge impartiality and procedural timing. The appeal is inadmissible due to lack of concrete legal argumentation. The court emphasizes the requirement for specific legal questions in cassation appeals. The court rejects the claim that prior disqualifications automatically apply to new cases. The appeal fails because the applicant did not meet the statutory requirements for admissibility. The court rules that the appeal is inadmissible due to procedural defects. The court finds the appeal inadmissible for failing to meet statutory requirements. The court dismisses the appeal as inadmissible due to procedural non-compliance.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№112

гр. София, 25.01.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДA

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 159 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 87774/19.12.2022 г. на М. Д. Д., чрез съпругата му М. Г. - Д., срещу въззивно определение № 12201/28.11.2022 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 9897/2021 г. на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя срещу определение № 20046806/18.02.2021 г. по гр. д. № 16252/2019 г. на Софийския районен съд, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК като заведено по - късно от гр. д. № 19823/2019 г. по описа на Софийския районен съд със същия предмет и страни.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като производството по гр. д. № 19823/2019 г. по описа на Софийския районен съд не е образувано преди гр. д. № 16252/2019 г. по описа на същия съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като сочи, че „в нарушение на правото на Съда на ЕС е нарушено правото му на справедлив съдебен процес от безпристрастен съд и в нарушение на чл. 6 ЕКПЧ“. Конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран. Поддържа се, че решението е постановено от незаконен състав поради факта, че съдиите от състава са се отвеждали по множество дела на касатора, а сега не са се отвели и са разгледали делото.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното:

Производството по гр. д. № 16252/2019 г. по описа на Софийския районен съд е образувано по искова молба на М. Д. против Прокуратурата на РБ. Ищецът претендира заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение, а именно: сумата 24 900 лв. (частичен иск от 3 500 000 лв.) обезщетение за имуществени вреди; сумата 15 000 лв. имуществени вреди от заплатени средства за лекарства, лечение и усилена храна; сумата 24 900 лв. (частичен иск от 3 000 000 лв.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, търпени от повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила законна присъда по внохд № 204/2013 г. по описа на Софийския окръжен съд.

По искова молба вх. № 81088/22.05.2015 г. е образувано гр.д. № 8165/2015 г. по описа на Софийски градски съд, по което срещу прокуратурата и Софийския районен съд са предявени субективно пасивно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение, както следва:

за сумата 500 000 лв. (частичен иск от 3 500 000 лв.) пропуснати ползи от загуба на клиенти и спиране дейността на управлявана от жалбоподателя консултантска фирма; за сумата 15 000 лв. имуществени вреди от заплатени средства за лекарства, лечение, изследвания и усилена храна; и за сумата 500 000 лв. (частичен иск от 3 000 000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди от накърняване на честта, достойнството и доброто име на ищеца, като е посочено, че всички вреди са пряка и непосредствена последица от повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано с влязла в сила на 09.12.2013 г.

присъда по внохд № 204/2013 г. на Софийския окръжен съд. С молба от 26.10.2018 г. жалбоподателят е изменил предявените по гр.д. № 8165/2015 г. частични искове, като претендира заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на сумата 24 500 лева (частичен иск от 3 500 000 лв.) и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 500 лв. (частичен иск от 3 000 000 лв.).

Изменението в размера на частичните искове е допуснато с определение от 26.02.2019 г. и със същия съдебен акт производството по гр. д. № 8165/2015 г. на СГС е прекратено, делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Софийския районен съд, където е образувано гр. д. № 19823/2019 г. С разпореждане № 278145/18.11.2019 г. е прекратено производството по делото срещу ответника Софийски районен съд.

При тези данни въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК установява забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат едни и същи страни и предмет, и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение.

За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Посочено е, че след влизане в сила на разпореждане № 278145/18.11.2019 г.

е налице пълен субективен и обективен идентитет между производствата по гр. д. № 16252/2019 г. и по гр. д. № 19823/2019 г. по описа на Софийския районен съд. Претендираните и в двете дела претенции за обезщетения са заявени като частични и като изключение от общото правило по чл. 126 ГПК поначало е допустимо, след съдебно предявяване на част от претендираното вземане и по време на висящността на производството по неговото разглеждане, останалата част от вземането да бъде предявена в друг исков процес.

В конкретния случай обаче липсват каквито и да е твърдения, че заведеното второ по време производство се отнася до друга част от вземанията за обезщетения, различна от претенциите предмет на първото дело, поради което исковете са идентични, респ. двете дела са с еднакъв предмет и страни.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното определение.

Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки - да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.

В конкретния случай в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсва изведен от касатора конкретен правен въпрос, липсва и обосновка на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – касаторът не се позовава на конкретни актове на СЕС и не обосновава в какво се състои твърдяното противоречие на обжалваното определение с такива актове на СЕС.

Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК преповтаря оплакванията на касатора по съществото на спора и несъгласието му с крайния решаващ извод на съда. Съгласно приетото разрешение по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.

Недопустимо е ВКС да извлича правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Бланкетното позоваване в изложението на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, без да е формулиран конкретен правен въпрос не може да обуслови селектирането на жалбата. Извън това следва да се посочи, че наличието на основание за отвод на съдията по едно дело, не е абсолютно основание за отвод и по друго дело с участието на същата страна.

Предходни отводи на съдебния състав, доколкото са обусловени от конкретните обстоятелства по съответното дело, не са автоматично относими и не съставляват сами по себе си основание за отвод и по настоящото дело.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 12201/28.11.2022 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 9897/2021 г. по описа на Софийския градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.