Legislator Case Law & Legislation
VKS-B47F2D76DB1256FDC2257B82002DF512 AI generated

Supreme Court dismisses cassation appeal against small-claims commercial judgment due to statutory monetary threshold limits.

Case Number VKS-B47F2D76DB1256FDC2257B82002DF512
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Commercial Court dismissed the private cassation appeal lodged by an individual against a second-instance commercial judgment. The appellant argued the lower court's decision was unconstitutional and procedurally flawed, while the respondent firm maintained the ruling was correct. The court upheld the dismissal because the disputed amount fell below the statutory threshold for cassation in commercial cases, rendering the appeal inadmissible under mandatory procedural rules.

Legislator headnote

AI generated

чл. 274, ал. 4 ГПК; чл. 280, ал. 2 ГПК: Определения по дела с цена на иска под законоположения прагове не подлежат на касационно обжалване, като разпоредбите са императивни и ограничават допустимостта на жалбата.

Keywords

AI generated
cassation appeal inadmissibility commercial case monetary threshold second instance judgment procedural bar statutory limit small claims commercial dispute

Cited Legislation

AI generated
чл. 274, ал. 4 ГПК
чл. 280, ал. 2 ГПК
чл. 275, ал. 1 ГПК
чл. 424 ГПК
чл. 78, ал. 3 ГПК
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 386

София 06.06.2013 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №2169 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по чл.274, ал.2 във връзка с чл.280, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на К. К. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. срещу определение №193 от 20.03.2013г. по ч.т.д. №1446/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационната жалба на жалбоподателя срещу определение № 377 от 17.12.2012г. по ч.гр.д. №879/2012г. на Хасковския окръжен съд. Основанието за оставяне без разглеждане на частната касационна жалба е разпоредбата на чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК. Жалбоподателят иска отмяна на определението като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно и като противоречащо на Конституцията на Република България и на чл.124 , ал.1 ГПК.

С отговор на частната жалба ответникът [фирма] счита обжалваното определение за правилно. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Върховният касационен съд, ТК, състав на първо определение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна имаща интерес от жалба, срещу подлежащо на обжалване определение по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Определението е правилно.

Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК. Според последната разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела и до 10 000 лв. по търговски дела.

В случая правилно съставът на ВКС, ТК, след като е съобразил цената на иска по чл.424 ГПК до 10 000лв. за установяване несъществуване на вземане по договор за предоставяне на мобилни услуги от [фирма] - София е приложил разпоредба на чл.274, ал.4 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК, създаваща процесуална пречка за разглеждане на частната касационната жалба срещу въззивното определение на Окръжен съд [населено място] от ВКС. Разпоредбите са императивни и ограничават допустимостта на касационното обжалване до посочения в тях праг от гледна точна на цената на иска по граждански и търговски дела, като положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на касационна жалба, за която ВКС следи служебно.

По искането на ответника [фирма] за присъждане на разноски. Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право да иска присъждане на направените от него разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Следователно страната има право само на направените, а не на договорените разноски. В случая според представения договор за правна защита и съдействие е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., платимо по банков път. Документ, с който е заверена сметката на пълномощника на страна не е представен, поради което не може да се приеме, че разноските са реално направени. Декларацията, че сумата е внесена не е доказателство, че ответникът е направил разноски за касационната инстанция.

В заключение разноски на ответника по касация не се присъждат.

С оглед на изложеното съставът на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №193 от 20.03.2013г., постановено по ч.т.д. №1446/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: