Supreme Court dismisses appeal as no grounds exist under Civil Procedure Code for cassation review.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 849

гр. София, 29.07.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:

П.: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 960/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. И. В. срещу решение от 05.07.2014 г. по гр. дело № 17332/2013 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ А състав.

Ответникът по касационната жалба - Столична община чрез пълномощника си юрисконсулт Ю. Д. поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Софийска градска прокуратура не е взела становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:

С цитираното въззивно решение състав на Софийски градски съд /СГС/ е оставил в сила решение № І – 32- 122 от 18.06.2013 г. по гр. дело № 23087/2012 г. на Софийски районен съд, 32 състав, с което е бил отхвърлен предявеният от А. И. В. срещу Столична община иск с правно основание чл. 1, ал. 1 З.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за реализиране отговорността на държавата по реда на чл.1, ал. 1 З. /в редакцията, съгласно ДВ бр. 60/1988 г., приложима към момента на предявяване на иска/, тъй като с оглед събраните доказателства по делото ищцата не е доказала основанията за ангажиране на отговорността на ответника – не е установено по категоричен начин, че именно Столична община е изградила депото за отпадъци в нарушение на действащите към момента на изграждането и въвеждането му в експлоатация санитарни норми, както и че експлоатацията на депото се осъществява от Столична община в нарушение на закона.

В тази връзка съдът е приел, че не е доказано кога е изградено сметището предвид извеждане на правната уредба, относима към задължението на Столична община да затвори сметището към 2001 г., както се твърди в исковата молба. Освен това съдът е мотивирал и липсата на доказаност на това, че настъпването на неимуществените вреди в правната сфера на наследодателката на ищцата се намира в пряка причинно – следствена връзка с незаконосъобразните действия или бездействия на ответника по иска.

В. съд е констатирал, че събраните по делото доказателства навеждат на извод, че твърдените като претърпени болки и страдания на ищцата / с оглед изслушаната съдебно – медицинска експертиза/ нямат такава връзка и не са причинени от експлоатацията на сметището в кв. С.. С оглед на това е направен и извода, обосноваващ неоснователност на предявения иск, като съдът е мотивирал, че липсата на такава причинно – следствена връзка прави ирелевантни действията на ответника във връзка с експлоатация на сметището, дори и да се установи тяхната незаконосъобразност.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е изложен следния текст, формулиран като правен въпрос: „Не следва ли след като съдът е констатирал неправомерно поведение на Столична община – действия и без действия на общината по изграждане и експлоатацията на сметището в кв. С., изразявайки се в прекомерното използване извън посочения срок на сметището, установяване на извънредни количества на вредни газови емисии и концентрации на токсични отпадъци в почвата и водите в квартала и извън него, както и при установяване на конкретни болки и страдания на ищцата Р.

Ц., живуща в кв. С., същият да осъди общината на основание чл. 1 от З. за изплащане на обезщетение за вреди на ищцата, както и да осъди също така общината да преустанови противоправното си поведение по отношение на живущите в кв. С. при експлоатация на сметището там.”. Така поставеният въпрос жалбоподателката е обяснила с твърдения за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК /така квалифицирани и от страната/.

С поставения въпрос не се релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като формулирането му не е съобразено с изводите на СГС и със съдържащите се в тях правни разрешения. В. съд не е констатирал неправомерно поведение на служители на Столична община и съответно не е мотивирал правни разрешения в тази връзка, тъй като е приел, че ищцата не е доказала основанията за ангажиране на отговорността на ответника, както и не е доказала настъпването на неимуществените вреди, намиращи се в пряка причинно – следствена връзка с незаконосъобразните действия или бездействия на служители на ответника по иска.

Въпросът не е относим към въпросите, по които се е произнесъл съдът и поради това няма характеристиката на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. на О. на ВКС. Същият въпрос произтича от становище на страната. Само въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд формират общо основание за допускане на касационен контрол.

Липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно условие за недопускане на касационно обжалване.

За пълнота следва да се отбележи, че жалбоподателката не мотивира и допълнителни основания за допускане на касационен контрол. От една страна тя не е сочила конкретно основание – едно от лимитивно изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Доколкото общо изброените решения по чл. 290 ГПК на ВКС са относими към основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, то страната макар и да ги е изброила и приложила не е въвела мотивирано приложение чрез съпоставка на правните разрешения във въззивното решение и приетите разрешения в приложената съдебна практика. Още повече, че тези съдебни актове са ирелевантни поради това, че не съдържат разрешения по правни въпроси, относими към разгледаните от въззивния съд, същите не разглеждат дори поставения от жалбоподателката въпрос. При липсата на такова изложение не е обоснована и връзката между приложените решения и обжалваното въззивно решение.

С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.07.2014 г. по гр. дело № 17332/2013 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ А състав.

Определението не подлежи на обжалване.

П.:

ЧЛЕНОВЕ: