Bulgarian Supreme Court allows appeal on inheritance of agricultural land where self-written will applies despite prior land restoration.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria allowed the appeal against a district court decision regarding the division of agricultural land inherited from a deceased person. The appellants argued that a self-written universal will should be recognized, but the lower court ruled it inapplicable because the land had not yet been restored to the heirs' names at the time of the testator's death. The court found this interpretation contradicted established case law stating that such wills remain valid even if the land restoration occurred after the testator's death.
Legislator headnote
AI generatedCivil Procedure Code Art. 280, para. 1, item 1; Civil Procedure Code Art. 280, para. 1, item 1; Inheritance Law Art. 90a; A self-written universal will remains valid and applicable to agricultural land even if the land was restored to the heirs' names after the testator's death, contrary to a lower court's finding that the will only covers property existing at the time of death.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
По чл.
288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 696
гр. София , 27.
07. 20 1 0 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република Б ЪЛГАРИЯ , Първо
отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли,
две хиляди и десета година в състав:
П РЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка
Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Диана Ценева
Василка Илиева
като изс луша
докладваното от съдията Арсова гр. дело
№ 1 5 57 /2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Д. А. Л., А. И. Р. и И. А. Р. са подали касационна жалба срещу решение № 165 от 29.05.2009 г. по гр.д. № 1* от 2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 17.12.2008 г. на Софийски районен съд, 52 състав по гр.д. № 1* от 2008 г. и е потвърдено решението на първостепенният съд относно делбените квоти като не е зачетено направеното саморъчно универсално завещание от Р. Д. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението , но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата , както и неправилно приложение на материалния закон.
В представеното изложение касаторите се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за наследяването на земеделските земи , завещани с общо завещателно разпореждане от наследодател преди възстановяването им по ЗПСЗЗ и преди постановяването на решението на Конституционният съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.90а ЗН . Считат ,че решението е в отклонение от практиката на ВКС , определена с Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г.на ОСГК на ВКС което ги мотивира да поискат допускане на касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците Я. Т. Х., Р. Т. Г., Ц. Т. В., Н. Д. П., И. Д. П. и С. Д. С. са заявили подробно становище по жалбата, като излагат доводи за недопускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на Д. А. Л., А. И. Р. и И. А. Р. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 , т.1 ГПК.
Софийски градски съд е допуснал делба на съсобствените по наследство от покойния М. П. М. починал през 1959 г. 9 бр. земеделски имота, находящи се в землището на с “М” , община гр. “., който са възстановени в полза на наследниците му с решение № 1* от 15.10.1998 г.на ОСЗГ, гр. “. при равни квоти за страните, без да съобрази направеното общо завещание в полза на касаторите . М. е имал четири деца и страните по делото са низходящи наследници на три от тях.
Покойната Р. М. Д. /у-ние за наследници № от 11.10.2007 г./ не е имала деца и е оставила самор ъ чно завещание в полза на сестра си Н. М. Р. , чийто наследници са касаторите. Завещанието е универсално и спора е дали е породило правни последици за земеделските имоти , които към датата на смъртта й не са били възстановени с цитираното по-горе решение. Софийски градски съд е счел, че завещателното разпореждане има действие само за имуществото което се е намирало в имуществената сфера на наследодателя към датата на неговата смърт, т.е. към 1993 г. а земеделските имоти към тази дата не са били възстановени , поради което за тях завещанието няма действие . Решението е постановено в противоречие с практиката , определена с т.3, пр.2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г.на ОСГК на ВКС, поради което следва да се допусне до касационно обжалване.
В т.3 от Тълкувателното решение от 2004 г. изрично е посочено , че и при откриването на наследството преди влизане в сила на решението на Конституционния съд - 16.03.1996 г.разпоредбата на чл. 90а ЗН не следва да намери приложение и се зачете действието на обявената противоконституционност на закона относно частните завещателни разпореждания- завети . Възприетото становище налага ограничаване приложното поле на обявената за противоконституционна норма на чл. 90а ЗН в рамките само на зеветите и не се отнася за граждански производства към и след тази дата касаещи действието на универсалните завещателни разпореждания, чийто правни последици се зачитат ако са валидни и отговарят на изискванията на закона.
Това налага допускане до касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторите дължат държавна такса в размер на 150 лв., определена съгласно Тарифата за държавните такси, внасяни от съдилищата по реда на ГПК която да се депозира по сметка на ВКС .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 165 от 29.05.2009 г. по гр.д. № 1* от 2009 г. на Софийски градски съд по касационната жалба на Д. А. Л., А. И. Р. и И. А. Р. при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК .
УКАЗВА на Д. А. Л., А. И. Р. и И. А. Р. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 150 лв. като представят и счетоводен документ.
Делото да се докладва за насрочване след внасянето на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: