Supreme Court dismisses appeal on security measure, ruling appeal grounds do not affect lower court's probable merit finding.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3997/11.12.2023 г.,

04.12.2023 г., гр. София

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІV отд., на четвърти декември две хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Цанова ч. гр. д. № 5015 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е частна касационна жалба на „Райзтранс“ ООД срещу определение № 2126/13.09.2023 г. на ОС- Пловдив по в. ч. гр. д. № 2417/2023 г., с което е отменено определение № 9085/10.08.2023 г. на РС- Пловдив по гр.д. № 10422/23 г. и вместо него е постановено друго, с което на осн. чл.391, ал.1, т.1 вр. чл. 397, ал.1, т.2, пр.1 ЗЗД е допуснато обезпечение на предявените по гр.д. № 10422/23г. по описа на РС- Пловдив частични искове с правно осн. чл.200 КТ чрез налагане на запор върху описаните в съдебния акт движими вещи до размера на горницата, останала необезпечена след налагането на запор съгл. обезпечителна заповед № 200/20.07.2023г., издадена по гр.д. № 10422/23 г. по описа на РС- Пловдив.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основание за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Вероятно основателен ли е иск за обезщетение за вреди от трудова злополука, за която няма влязло в сила разпореждане на ТП на НОИ за признаване на злополуката за трудова?“.

С писмения си отговор Д.Г., З. Г., С. Г. и Е. Г. изразяват становище за недопускане на обжалвания акт до касационен контрол, както и за неоснователност на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивният срок по чл.396, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт, с който въззивният съд е допуснал обезпечение.

С обжалваното определение, ОС- Пловдив е приел, че видно от приложеното копие на запорно съобщение, наложеното вече обезпечение е частично. Счел е, че правилно пъровинстанционният съд е приел, че процесуалният закон не урежда изрична процедура по допускане на допълнително обезпечение, но съгл. чл.397, ал.2 ГПК „съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска по чл.69, ал.1 ГПК“, като законът не прави не прави разлика дали всички видове обезпечения ще се допуснат по една или по няколко последователни молби.

Необходимо е размерът на обезпечението да е в рамките на а цената на иска, за да не се допусне свръхобезпечение. Ето защо е счел, че след като по реда на чл.508 ГПК е получена информация, че претенциите не са обезпечени в цялост в резултат на първата допускана обезпечителна мярка, то този критерии е изпълнен, поради което и неправилно РС- Пловдив е отказал да допусне обезпечение на иска с нова мярка.

Намерил е и че предявените искове са допустими; вероятно основателни като подкрепени с убедителни писмени доказателства- удостоверение, издадено въз основа на акт за смърт, удостоверение за наследници, трудов договор между починалата и ответника, заповед за командировка на починалата и разпореждане на ТР на НОИ за приемане на процесната злополука за трудова;

че обезпечителната нужда се предполага и че исканата обезпечителна мярка е допустима, поради което е допуснал исканото обезпечение.

По основанията за допускане на касационно обжалване:

Частната касационна жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Така формулираният от частният жалбоподател въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, който не е изложил мотиви, че е вероятно основателен иск, за който няма влязло в сила разпореждане на ТП на НОИ за признаване на злополуката за трудова.

Наред с това, въпросът касае правилността на обжалваното определение, поради което не може да обуслови допускането на касационно обжалване. Съгласно константната практика на ВКС допускането на обезпечението се предпоставя от констатациите на съда, че предявеният иск е допустим, вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда и подходяща ли е предложената обезпечителна мярка.

В случая въззивият съд е приел, че са налице всички посочени предпоставки за допускането на процесната обезпечителна мярка. Изводът на съда дали искът е вероятно основателен се формира въз основа на заявените от ищеца твърдения за обстоятелствата, от които извежда правата си, както и на преценка дали представените писмени доказателства подкрепят тези твърдения – арг.

от ТР № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото в настоящия случай въззивният съд е приел, че по делото са представени убедителни доказателства, на настоящия етап от производството пред ВКС тези доказателства не могат да бъдат разглеждани и обсъждани.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от ОС- Пловдив определение № 2126/13.09.2023 г. на ОС- Пловдив по в. ч. гр. д. № 2417/2023 г.,

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд.,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2126/13.09.2023 г. на ОС- Пловдив, постановено по в. ч. гр. д. № 2417/2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: