Supreme Court dismisses appeal as non-justiciable since appellate court applied mandatory practice correctly.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713

София, 06.06.2013г.

Върховният касационен съд на Република България , състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1343 по описа за 2012г. и приема следното:

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.Т. като процесуален представител на А. Г. П. от гр.Ст.Загора и М. Г. В. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд /П./ от 02.VІІІ.2012г. по в.гр.д. № 254/2012г.

Ответникът по касационната жалба Д. М. Д. от [населено място] не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК.

Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.

По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ взе предвид следното:

С решението си от 02.VІІІ.2012г. П. е отменил решението на Хасковския ОС от 19.ХІІ.2011г. по гр.д. № 207/2010г. в осъдителната му част за заплащане на държавна такса и е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от А. Г.П. и от М. Г.В. като законни наследници на Г. А..П. срещу Д. М.Д. искове за присъждане на по 26000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихва от 22.ІХ.2009г. до окончателното изплащане.

Въззивният съд е приел, че ответникът е осъществил съставът на непозволеното увреждане, тъй като при управление на МПС на 22.ІХ.2009г., нарушавайки правилата за движение, по непредпазливост е причинил смъртта на бащата на ищците Г. А..П., за което е одобрено споразумение по н.о.х.д. № 49/2010г. по описа на Х.. Предявените искове, обаче, са неоснователни, тъй като ищците са поискали и са получили от застрахователя ЗК [фирма] С. по 25000лв. /при предвидена застрахователна сума 1000000лв./, които са достатъчни да ги обезщетят справедливо за неимуществените им вреди, тъй като съответстват на характера и интензитета им с оглед съществувалите между тях и починалия отношения на обич и привързаност, напредналата възраст на бащата /83г./, обстоятелството, че ищците отдавна имат свои семейства и отделни домакинства и те са били тези, които са се грижели за баща си, а не обратното.

В изложението на А. Г.П. и М. Г.В. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса, свързан с размера на дължимите обезщетения и с приложението на чл.52 ЗЗД, в противоречие с т.2 от ППВС № 4/1968г. поради несъобразяването на указаните в Постановлението критерии, формиращи понятието „справедливост”. Твърди се, че съдът не съобразил характера и действителното съдържание на близките отношения на ищците с починалия, а акцентирал върху неговата възраст, отделните домакинства и семейства на ищците и полагането от тях на грижи за последния, а не обратното. Изложени са съображения, че възрастта и разстоянието не били обуславящи за размера на привързаността и обичта на дете към родител. Установено било поддържането на постоянни контакти с починалия, който бил в много добро здравословно състояние и въпреки напредналата си възраст водел активен живот, обслужвал се сам и пълноценно контактувал с децата си. Със загубата на баща си ищците изгубили една опора в живота. Не били преценени обстоятелствата, при които настъпила смъртта – неочаквано и като последица от тежка травма, предизвикала неприятни емоционални изживявания на близките; игнориран бил интензитетът на моралните болки и страдания.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваните въззивни решения. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.

В разглеждания случай по поставения от касаторите въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД въззивният съд се е произнесъл в съответствие със сочената задължителна практика. Съдът е преценил всички факти и обстоятелства, имащи значение при определянето по справедливост на размера на претърпените от ищците неимуществени вреди – характера и интензитета на болките и страданията им с оглед съществувалите между тях и починалия отношения на обич и привързаност и силна духовна връзка, възрастта на пострадалия, отделното им местоживеене, полаганите от тях за него грижи, а не обратното. Тъй като сред релевираните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите са основани, не са наведени тези за неочаквано настъпилата смърт на Г.П. като последица от тежка травма, те не са били предмет на изрична преценка от въззивния съд. Останалите съображения в изложението представляват оплаквания за необоснованост, т.е. основание за касационно обжалване, а те се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането.

При тези обстоятелства се налага извод, че не е налице основната предвидена в закона предпоставка, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав, № 1210 от 02.VІІІ.2012г. по в.гр.д. № 254/2012г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: