Court allows nullity claim against contract not party to, rejecting non-litigation rule due to distinct legal grounds.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 64

София 02.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

частно гражданско дело N 5855/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК .

Постъпила е частна касационна жалба от Х. П. К. чрез процесуалния представител адв. Н.Х. срещу въззивното определение на Софийския градски съд , І-б въззивен състав № 19054 от 09.10.2015г. по ч.гр.д. № 6851/2015г.

Частната касационна жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима при условията на чл. 280 ал.1 ГПК.

С обжалваното определение Софийският градски съд е потвърдил определението на Софийския районен съд, 46 състав от 14.04.2015г. , с което е прекратено гр.д.№ 24518/2014г. в частите по предявените от Х. П. К. срещу П. Г. Д. и М. Г. Х. искове за прогласяване нищожността на договор за продажба, сключен с нот.акт № 134 от 03.07.1986г. на нотариус при СРС, поради липса на предписаната от закона форма и поради липса на съгласие .

В. съд е препратил на основание чл. 272 ГПК изцяло към мотивите на първата инстанция, която е приела, че всички релевантни факти, с които е сезиран съда по настоящото дело, са предмет на съдебно установяване по друго висящо дело, независимо че там искът е квалифициран по чл. 124 ал.4 ГПК . Изложени са и съображения, че за ищеца липсва правен интерес от отделно водене на искове за прогласяване на нищожността на договора за продажба, предмет на нот.акт 134/1986г. , тъй като по другото висящо дело ответниците не са подали отговор на исковата молба и правото им да сторят това по-късно е преклудирано.

При тези мотиви на първата инстанция, възприети изцяло от въззивната в обжалваното определение, правният въпрос, който поставя касатора, доуточнен от съда съобразно приетото в ТР 1/2009г. на ВКС ОСГК и ТК : допустим ли е установителен иск за нищожност на договор при висящо производство по иск с правно основание чл. 124 ал.4 ГПК за неистинност на нотариалния акт при същите твърдения, е обуславящ за делото, същевременно е от значение за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.

По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Приложима за допустимостта на производството по по-късно образуваното дело при висящо друго дело, по което твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са идентични, е разпоредбата на чл. 126 ГПК, която съдържа забрана за едновременното разглеждане на различни дела с еднакъв предмет и страни. Чл. 126 ал.1 ГПК задължава съда при констатация, че в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело да бъде прекратено служебно. Когато при едни и същи твърдения петитумът на предявените искове е различен, не е налице пълен идентитет между двете дела и чл. 126 ГПК не намира приложение.

В разглеждания случай ищецът по настоящото дело се позовава на нищожност на договора, сключен от неговия праводател с трето лице – ответник по предявения иск, поради липса на форма и съгласие на продавача. Х. П. К. има правен интерес да иска прогласяване нищожност на договор, по който не е страна, защото продажбата засяга неговата правна сфера като наследник на продавача по правоприемство. Искът по висящото гр.д. № 3220/2012г. на Софийския районен съд, по жалба срещу постановеното решение по което е образувано гр.д.№ 11925/2013г. по описа на Софийския градски съд, обективно съединен с иск за собственост, е квалифициран от съда и разгледан като иск за установяване неистинност на документ - чл. 124 ал.4 ГПК. Съдът по настоящото дело няма правомощия да променя тази правна квалификация и да приеме, че и по другото дело е предявен иск с правно основание чл. 26 ал.2 ЗЗД. Двете дела са с различен петитум и различен предмет, защото по едното дело се иска прогласяване неистинността на нотариалния акт като документ, а по другото се иска установяване недействителността на договора , сключен с нотариалния акт. Ето защо няма основание да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл. 126 ал.1 ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение като неправилно следва да се отмени, а делото да се върне на районния съд за разглеждане на предявените искове с правно основание чл. 26 ал.2 ЗЗД.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ въззивното определение на Софийския градски съд , І-б въззивен състав № 19054 от 09.10.2015г. по ч.гр.д. № 6851/2015г. и потвърденото с него определение на Софийския районен съд,46 състав от 14.04.2015г. по гр.д.№ 24518/2014г. , с което е прекратено производството по делото по предявените искове с правно основание чл. 26 ал.2 пр. 2 и 3 ГПК и

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за разглеждане на исковете.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: