Court dismisses appeal as legal issue lacks significance for law application or legal development.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 807

София, 27,12,2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Емил Марков

при секретаря ………………………………………...……. и с участието на прокурора ……………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 152 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 11021/16.ХІІ.2010 г. на [фирма] от със седалище и адрес на управление в [населено място], област Б., подадена чрез процесуалния представител на търговеца по пълномощие от АК-Б. против въззивното решение № V-129 на Бургаския ОС, ГК, V-и с-в, от 3.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 1420/2010 г., с което е било изяло потвърдено първоинстанционното решение № 104 на Айтоския РС от 18.VІ.2010 г. по гр. дело № 788/09 г.: за отхвърлянето им, като неоснователни и недоказани, на обективно кумулативно съединените искове на д-вото настоящ касатор, предявени срещу ответната земеделска кооперация за производство и услуги в [населено място], община [населено място], с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во /частична нищожност на договор за наем поради невъзможен предмет/ и съответно по чл. 34, предл. 1-во от същия закон - частичен осъдителен иск за присъждане на сума в размер на 12 000 лв. /от парично вземане, възлизащо на 25 101.44 лв./.

Единственото оплакване на търговеца касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение н материалния закон. Поради това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените негови искови претенции срещу ответната земеделска кооперация за производство и услуги „Наша земя” в [населено място], община [населено място] да се уважат, вкл. ведно с присъждане на всички направени в инстанциите от д-вото съдебно-деловодни разноски.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. А. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Бургаският ОС се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно дали при констатирано дублиране на отдадена под наем вещ, чието възмездно ползване е било предмет на два едновременно действащи наемни договора, следва че по-късно сключеният има невъзможен предмет.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация З. „Наша земя” със седалище и адрес на управление в [населено място], община [населено място] писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитото в жалбата оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС, касационната жалба на [фирма]-гр. А., област Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

За да потвърди първоинстанционното решение на Айтоския РС и да отхвърли изцяло обективно кумулативно съединените установителен и осъдителен иск на търговеца настоящ касатор срещу З. „Наша земя” в [населено място], община [населено място], Бургаският ОС е приел, че съотношението между тези две претенции е такова на главен и акцесорен иск, както и че след констатираното от фактическа страна дублиране на площ от 182 дка по двата процесни договора за възмездно земеделско ползване на черешова насаждения в землището на [населено място], община [населено място], това не прави частично нищожен вторият наемен договор /от датата 17.ІІІ.2008 г./ на основанието по чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД: невъзможен предмет.

Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, така че да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена под напора на междувременно настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Във връзка с това разяснение в настоящия случай се констатира, че единственият релевиран в изложението на д-вото касатор към жалбата му материалноправен въпрос напълно се припокрива с общо формулираното негово оплакване за постановяване на атакуваното въззивно решение на Бургаския ОС в нарушение на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, но не и основание за допустимост на касационния контрол.

Касае се за материалноправни разпоредби, формиращи института на недействителност на сделките /чл. 26 и сл. ЗЗД/, които са прилагани в продължение на повече от шест десетилетия. По отношение на двустранните договори, каквото е и естеството на договора за наем, но и при направеното по делото възражение от страна на ответната З., че договорът от 17.ІІІ.2008 г.

всъщност по природата си бил такъв между две юридически лица за гражданско дружество - по чл. 357 и сл. ЗЗД, от значение и понастоящем има практиката, изразена в Р. № 1747 от 5.ІХ.1969 г. на ВС на НРБ, ГК, І-во г.о., постановено по гр. дело № 1203/69 г., с което е било прието, че не е нищожен поради липса на предмет последващ договор за издръжка и гледане, сключен между същите страни и с предмет прехвърлянето на собствеността върху същия имот.

Въобще трайната съдебна практика по приложението на чл. 26, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД е ориентирана в насока, че за да е налице нищожност, необходимото условие е да има пълна невъзможност на предмета. Докато при претендираната в настоящия случай частична нищожност на процесния договор от 17.ІІІ.2008 г. /за разликата в площта над 182 дка/, по аналогия с чл. 184, ал. 2 ЗЗД, сделката е действителна - с произтичащата от това алтернатива за търговеца настоящ касатор.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № V-129 на Бургаския окръжен съд, ГК, V-и с-в, от 3.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 1420/2010 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 152 по описа за 2011 г.