Supreme Court dismisses appeal on co-ownership contract termination costs and necessary co-litigant status.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 210

София, 15.07.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2319/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. К. Д. и Н. Й. Б. чрез техния пълномощник адв. Н. Н., против определение № 115 от 15.02.2016 г. по ч.гр.д. № 84/2016 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено № 578 от 16.12.2015 г. по гр.д. № 114/2015 г. на Окръжен съд- Шумен за прекратяване на производството по делото на основание чл. 129, ал.3 ГПК.

В частната касационна жалба са развити доводи за неправилност на определението поради нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат, че неправилно въззивният съд е определил цената на субективно съединените искове по чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключен договор за доброволна делба, като не е взел предвид, че правото на строеж, предмет на този договор, не е реализирано. На следващо място, неправилно е приел, че всички ищци следва да внесат общо дължимата държавна такса като необходими другари в производството, а не всеки да заплати отделна държавна такса съобразно претенцията си, обусловена от квотата му в съсобствеността.

Считат, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Как се определя цената на иска за разваляне на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот и на право на строеж – върху данъчната оценка на недвижимия имот или върху данъчната оценка на правото на строеж. 2. Налице ли е необходимо другарство по предявен иск за разваляне на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот и на право на строеж и заплащането на държавна такса по такъв иск следва ли да бъде извършено общо, или е задължение на всеки от ищците съобразно търсения от него интерес.

Насрещната страна не е взела становище по частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателите в настоящото производство Д. Д. и Н. Б., заедно с А. Р. В. и Р. Й. Н. са предявили против [фирма] искове с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за доброволна делба, сключен на 15.10.2007 г. С този договор ищците и ответникът като съсобственици на недвижим имот с идентификатор 83510.666.569 по кадастралната карта на [населено място], целия с площ 707 кв.м, са си поделили дворното място и правото на строеж на масивна жилищна сграда с три входа с подземен паркинг, приземен и мансарден етаж, която ще бъде изградена в него, като всеки от съделителите е следвало да получи в собственост конкретно посочени в договора самостоятелни обекти в сграда, ведно със съответните им идеални части от общите части и от правото на строеж, и съответни идеални части от дворното място, като за уравнение на дяловете ответникът е следвало да изгради за своя сметка попадащите в дял на А. В., Д. Д., Н. Б. и Р. Н. самостоятелни обекти.

С исковата молба е представено удостоверение за данъчна оценка на дворното място, възлизаща на 2471.20 лв., въз основа на нея е определена цената на иска и е внесена дължимата, съобразно чл. 70, ал.2 ГПК държавна такса в размер на 247.16 лв.

С разпореждане от 27.02.2015 г. Шуменският окръжен съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищците да представят доказателства за данъчната оценка на правото на строеж на всеки от самостоятелните обекти в сградата, предмет на договора за доброволна делба, въз основа на които ще се определи цената на иска и дължимата държавна такса. В изпълнение на разпореждането на съда са представени удостоверения за данъчната оценка на правото на строеж за всеки от 37-те самостоятелни обекта, предмет на договора за делба, съобразно които цената на иска за разваляне на договора за делба на правото на строеж възлиза на 360 912 лв. В съответствие с това исковата молба отново е оставена без движение и на ищците са дадени указания да внесат допълнително държавна такса в размер на 3 609.12 лв., което те не са сторили. Поради това на основание чл. 129, ал.3 ГПК производството по делото е било прекратено.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с исковата молба са предявени няколко кумулативно съединени искове, за всеки от които, съгласно чл. 72, ал.1 ГПК, се събира държавна такса. Тъй като договорът, чието разваляне се иска, има за предмет не само делба на съсобственото дворно място, но и на право на строеж за построяване на сграда в него, предмет на иска е и правото на строеж, чиято цена се определя по правилото на чл. 69, ал.1, т.4 във вр. с т.2 ГПК и за него също се дължи държавна такса. Посочил е, че по предявените от тях искове за разваляне на договора за доброволна делба ищците имат качеството на необходими другари, поради което същите дължат държавната такса общо.

Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по първия от поставените от частите жалбоподатели въпроси, тъй като същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Договорът за доброволна делба, предмет на предявения от жалбоподателите иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД, има за предмет делба на съсобственото дворно място и на правото на строеж за построяване на бъдеща сграда в него. Касае се за две различни по съдържание вещни права, насочени към различни, макар и свързани помежду си, самостоятелни обекти - земя и сграда, които поотделно могат да бъдат притежание на различни лица / чл. 63 ЗС/. Всяко от тях може да бъде самостоятелно предмет на делба и на разпоредителни сделки. Разпоредбата на чл. 111, ал.1 ЗС предвижда приложение на правилата относно недвижимите имоти и по отношение на вещните права върху тях. Затова като е приел, че след като се иска разваляне на договора в неговата цялост, включително и по отношение делбата на ограниченото вещно право на строеж, то цената на иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД включва и данъчната оценка на това ограничено вещно право, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.

Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по втория въпрос. Посочената от частните жалбоподатели съдебна практика – ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 377 от 17.11.2011 г. по гр.д. № 1142/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 166 от 28.03.2011 г. по гр.д. № 306/2010 г. на ВКС, І г.о, решение № 872 от 06.01.2010 г. по гр.д. № 1038/2009 г. на ВКС, І г.о., решение № 255/2013 г. от 14.01.2014 г. по гр.д. № 4152/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., не третира сходна на настоящия казус хипотеза, поради което като неотносима към поставения процесуален въпрос не обосновава извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК. Всички тези решения са постановени в производство по чл. 303 и сл. ГПК и разглеждат въпроса за необходимото другарство между съпрузи по искове за собственост на недвижим имот, или между сънаследници по искове за собственост на сънаследствен имот.

По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 115 от 15.02.2016 г. по ч.гр.д. № 84/2016 г. на Варненския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: