Supreme Court dismisses appeal as lease validity issue is not a ground for cassation under Bulgarian Civil Procedure Code.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria rejected the cassation appeal filed by E.G.P. against the appellate court's decision confirming a lower court's award of damages. The appellant argued that the appellate court erred in ruling on the validity of the lease agreement, citing conflicting Supreme Court precedents. The court determined that the core issue was the unjust enrichment of the tenant for using the shop after the lease expired, which was correctly addressed under Article 59 of the Civil Code, making the lease validity question procedural rather than substantive for cassation purposes.
Legislator headnote
AI generatedArt. 280, para. 1, item 2 of the Civil Procedure Code; Art. 281, para. 3 of the Civil Procedure Code: A cassation appeal is inadmissible if the alleged error concerns the qualification of a legal relationship that does not affect the substantive findings on the main claim, such as unjust enrichment, provided the court correctly applied the relevant substantive law.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
Р Е Ш Е Н И Е
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
София 4.08. 200 9 г.
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република
България, Трето гражданско отделение, в закрито
заседание на тридесет и първи юли, две хиляди и девета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА
ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 702/2009
г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по ка сационна жалба на Е. Г. П. от гр. С., срещу въззивно решение № 298 от 27.02.2008 г. по гр. д ело № 1643 /200 7 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 27.02.2007 г. по гр.д. № 1051/2005 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен предявеният от М. Д. П. срещу Е. Г. П. иск за сумата 31 125 лв., представляваща обезщетение за ползване на магазин № 4, находящ се в гр. С., ул. ”. № 37, за периода 1.03.2003 г. до 30.07.2004 г., със законната лихва считано от 11.04.2005 г. до изплащане на сумата.
В и зложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподател ката сочи, че съдът се е произнесъл по съществен въпрос свързан с валидността на наемното правоотношение. Поддържа се, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № 1* по гр.д. № 2185/2002 г. на ВКС, V г.о.и решение № 818 по гр.д. № 2001/58 г. на ВС, ІІІ г.о.
Ответницата по касационната жалба М. Д. П. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната от жалбоподателката- ответница по иска част, с която е осъден а да заплати на ищца та сумата 31 125 лв. , по съображения, че ползва процесния магазин № 4, находящ се в гр. С., ул.”Г” № 37 без основание и дължи обезщетение за ползването през претендирания период 1.03.2003 г. до 30.07.2004 г. Изложил е съображения, че съществуващото между страните наемно правоотношение е било прекратено на 12.10.2000 г. и от този момент жалбоподателката ползва процесния имот без правно основание.
Поставеният от жалбоподателката въпрос е свързан с валидността или не на наемното правоотношение по сключения между страните договор за наем от 1.06.1992 г., по силата на който ищцата е отдала под наем на ответницата процесния магазин. В случая такова не е налице, тъй като по делото е установено, че наемния договор е прекратен след изтичане на едномесечния срок от подаване на исковата молба по гр.д. № 4140/2000 г. на Софийски районен съд, по което ответницата е осъдена да опразни и предаде отдадената под наем вещ- процесния магазин. Решението на СРС е оставено в сила с решение от 12.04.2002 г. по гр. д. № 3682/2001 г. на СГС, потвърдено с решение от 11.07.2003 г. на ВКС, V г.о.становено е също така, че през процесния период въпреки прекратяване на наемното правоотношение жалбоподателката е продължила да ползва магазина и отговорността на същата е по чл.59 ЗЗД. Тя дължи обезщетение за ползването му без правно основание за претендирания период- 1.03.2003 г. до 30.07.2004 г., независимо, че въззивния съд неправилно е квалифицирал спорното право, по същество той е разгледал иск по чл.59 ЗЗД. Поставеният правен въпрос не е свързан с решаващите изводи на съда, че след прекратяване на наемния договор жалбоподателката държи вещта без правно основание и дължи обезщетение за ползването й.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК на обжалваното въззивно решение.
Развитите доводи за допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила са основание за обжалване на решението по чл. 281, т. 3 ГПК и не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК .
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 298 от 27.02.2008 г. по гр. д ело № 1643 /200 7 г на Софийски апелативен съд, по касационната жалба на Е. Г. П. от гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: