Supreme Court dismisses appeal on unjust enrichment claim where appellate court correctly applied the lesser of loss or gain rule.

Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2

1009_10_opr288.doc

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1251

София, 30.11. 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети и пети ноември две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева

ВЛАДИМИР Й.

разгледа докладваното от съдия Й.

гр.дело N 1009 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Т. М. срещу въззивно решение от 26.10.2009 г. по гр.д. № 855 /2009 г. на Софийски апелативен съд, г.о., четвърти с-в., в частта, с която е оставено в сила решение от 04.02.2009 г. по гр.д. № 65 /2008 г. на К. окръжен съд, г.о., с която искът на жалбоподателя срещу Л. Т. И. за обезщетение за неоснователно обогатяване е отхвърлен за разликата над 1,925.16 лева до пълния предявен размер 18,000 лева.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване, като твърди, че апелативният съд е разрешил въпроса за размера на обезщетението в противоречие с т.4 на ППВС 1 /1979 г. и с решение № 1789 от 13.01.1995 г. по гр.д. № 1481 /1994 г., І г.о. на ВС, в които е прието, че неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването и твърди, че съдилищата не са изследвали дали обедняването и обогатяването произтичат от един или от няколко, само че общи факти, както е прието в т.5 на същото ППВС 1 /1979 г.

Ответникът Л. Т. И. не изразява становище по основателността на искането на Н. М. за допускане на касационно обжалване и по основателността на жалбата.

Настоящият състав намира следното:

Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.

Наведеното основание е по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

Искът е основан на твърдения, че ищецът, който е брат на ответника, е вложил труд, парични средства и материали в изграждането на собствения на ответника етаж от къща в съсобствен парцел в гр. К., за което ответникът отказал да му заплати обезщетение. За да постанови решението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че за да бъде уважен предявеният иск, този, който се е обогатил за сметка на другиго, дължи връщане на това, с което се е обогатил, до размера на обедняването, че в конкретния случай следва да бъде установено дали ответникът се е обогатил през 1971 г., когато е придобил процесния етаж от къща (с построяването му въз основа на учредено право на строеж) и с колко, дали ищецът се е обеднил (с влагането на труд, пари и материали) при построяването на същия етаж и с колко и да се присъди по-малката сума между обедняването и обогатяването. Въз основа на преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, както и първоинстанционният, че искът следва да бъде уважен частично за 1,925.16 лева – влагане на цимент и желязо и стойността на труда за извършване на арматурни работи на собствения на ответника първи етаж от къщата към момента на изграждането и придобиването на етажа – 1971 г.., а за разликата до пълния предявен размер 18,000 лева искът е неоснователен.

С т.4 и т.5 на ППВС № 1 /1979 г., е прието, че в случаите на чл.59,ал.1 ЗЗД чл.59,ал.1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването (т.4) и че Необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59,ал.1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта (т.5).

От изложеното е видно, че въззивният съд е постановил решението си в съответствие, а не в противоречие с двете посочени разрешения на постановлението на Пленума на ВС № 1 /1979 г., поради което не е осъществено наведеното основание за допускане на решението до касационно обжалване.

Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 26.10.2009 г. по гр.д. № 855 /2009 г. на Софийски апелативен съд, г.о., четвърти с-в., в обжалваната част, с която искът на Н. Т. М. срещу Л. Т. И. е отхвърлен за разликата над 1,925.16 лева до пълния предявен размер 18,000 лева..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2 .