Court dismisses hospital's request for lawyer fees when no defense was filed against the opposing party's appeal.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2465

гр. София, 25.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение , в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски т. д. № 417/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му представител, за допълване на постановеното по настоящото дело в производство по чл. 288 ГПК определение № 1716 от 20.06.2024 г. в частта за разноските – чрез присъждане на платено от страната адвокатско възнаграждение в размер на 2 424 лв. с ДДС за изготвяне на отговор на касационната жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса (НЗОК).

В молбата се поддържа, че с оглед недопускане до касационно обжалване на въззивното решение в частта му, обжалвана с касационната жалба на НЗОК, насрещната страна има право на разноски за платеното от нея адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по тази касационна жалба, без процесуално представителство. Твърди се, че искането за присъждане на възнаграждението е своевременно заявено с отговора на касационната жалба, като приложение към който са представени Договор за правна защита и съдействие № 126/06.02.2023 г., фактура и платежно нареждане.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна – НЗОК, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за неоснователност на молбата. Поддържа се тезата, че доколкото въззивното решение в съответните му части не е допуснато до касационен контрол и по двете подадени от всяка от страните касационни жалби, то не е налице основание за присъждане на исканите разноски. В условията на евентуалност се твърди липса на правна и фактическа сложност на делото, сочеща на прекомерен размер на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед действително извършената работа, както и неприложимост на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед приетото в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение е подадена в законоустановения едномесечен срок от легитимирана страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Производството по т. д. № 417/2023 г. по описа на ВКС е образувано по касационни жалби срещу Решение № 161/16.11.2022 г., постановено по в. т. д. № 198/2022 г. по описа на Великотърновски апелативен съд в частите, както следва: НЗОК e обжалвала посоченото въззивно решение в частта му, с която е потвърдено Решение № 50/02.05.2022 г., постановено по т. д. № 188/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което НЗОК е осъдена да заплати на Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД сумата от 25 518 лв., представляваща стойността на извършена и отчетена, но незаплатена медицинска помощ на здравно осигурени лица по клинични пътеки за периода 01.02.2018 г. – 30.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25 518 лв., считано от 01.07.2021 г. до окончателното изплащане; От своя страна Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД е обжалвала решението на Великотърновски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от лечебното заведение против НЗОК иск за присъждане на законна лихва за забава върху стойностите на извършена в периода м. 02. – м. 11.2018 г. медицинска помощ за разликата над 510.36 лв. до претендирания размер от 7 913.37 лв. – за времето от датата на падежа до 30.06.2021 г.

С определението, чието допълване в частта за разноските се иска, въззивното решение не е допуснато до касационен контрол в нито една от обжалваните му части.

Неоснователно е възражението на НЗОК за недължимост на адвокатски хонорар за изготвяне на отговор, обосновано с недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и по двете подадени касационни жалби. Отговорността за разноски е самостоятелна за всяка от страните и е обусловена от предпоставките на чл. 78 ГПК, съответно на чл. 248 ГПК, т. е. не намира опора в закона становището на НЗОК, че недопускането до касационно обжалване на въззивното решение при наличие на две касационни жалби, по една от всяка от страните, изключва отговорността за разноски и за двете страни.

При това положение, с оглед постановеното от ВКС в производството по чл. 288 ГПК определение, с което обжалваното въззивно определение не е допуснато до касационен контрол и по жалбата на НЗОК, молителят принципно има право на разноски, ако е направил такива за организиране на защитата си срещу така подадената касационна жалба.

За да се присъдят от съда, разноските трябва да са поискани своевременно от правоимащата страна и да е доказано реалното им извършване по начините, указани в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – с договора за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в брой от страната на упълномощения по делото адвокат, или с банкови документи, в случай че според уговорките в договора възнаграждението подлежи на плащане по банков път.

В настоящия случай обаче, въпреки твърденията на молителя, в производството пред ВКС същият не е подавал отговор на депозираната от НЗОК касационна жалба, нито е представил сочените в настоящата молба Договор за правна защита и съдействие № 126/06.02.2023 г., фактура и платежно нареждане. Единствените представени по делото доказателства за уговаряне на адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лв. с ДДС (Договор за правна защита и съдействие № 123/16.12.2022 г. и фактура № 135/16.12.2022 г., л. 18 – л. 19 от касационното производство) се отнасят до касационната жалба на лечебното заведение, по която не е допуснато касационно обжалване и за която страната няма право на разноски.

По тези съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Специализирана болница за активно лечение по кардиология „Медика Кор“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], за допълване в частта за разноските на определение № 1716 от 20.06.2024 г., постановено по т. д. № 417/2023 г. по описа на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: