Bulgarian court allows bankruptcy appeal dismissed as procedurally inadmissible due to appellate court error on jurisdiction.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 167

С., 07,03,2011 г.

Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева

Емил Марков

при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 35 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № 3998/19.Х.2010 г. на И. В. М. от[населено място], подадена против определение № 358 на В. апелативен съд, ГК, от 4.Х.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 479/2010 г., с което – като процесуално недопустима - е била оставена без разглеждане частната му жалба срещу първоинстанционното определение № 399 на П. ОС от 2.VІІ.2010 г. по т.д. № 25/09 г.: за оставяне без уважение на негови искания /погрешно възприети като „жалби”/ до съда по чл. 613 ТЗ с предмет отмяна на взетите решения от Събранието на кредиторите на [фирма]-гр. П. (в несъстоятелност), проведено на 21 април 2010 г.

Оплакванията на частния жалбоподател И. В. М. са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното определение: поради неговата необоснованост и незаконосъобразност, с оглед което той претендира отменяването на този съдебен акт.

По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие досежно основателността на изложените в нея оплаквания за недопустимост и за неправилност на атакуваното определение на В. апелативен съд.

Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред В. апелативен съд, частната жалба на И. В. М. от[населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима .

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Атакуваното определение представлява процесуално недопустим съдебен акт, основан върху неправилната преценка на В. апелативен съд за изчерпване на инстанционния порядък, а оттам и за десезирането му, обусловена от погрешното тълкуване на разпоредбата на чл. 679, ал. 4 ТЗ в неразривната й връзка с текста на чл. 613а, ал. 3 ТЗ.

Тълкувателното правило, според което lex specialis derogat legi generali , важи в хипотези на съпоставяне на разпоредби от отделни закони , а не на текстове от един и същи закон, за които правилото на чл. 30, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на закона за нормативните актове дословно предвижда, че „общите разпоредби на нормативния акт предхождат особените разпоредби”.

Причината това да е така следва от замисъла на законодателя да разпростре отнапред действието на общите разпоредби в съответния нормативния акт спрямо особените такива: като изведени „пред скоба” правила за поведение. Ето защо цитираните по-горе две разпоредби от Част ІV на ТЗ /съответно от гл. 39 и от гл. 42 на същата част от закона/ се отнасят помежду си като обща към особена, без от това по никакъв начин да следва, че особената изключва приложението на общата.

С редакцията на чл. 679, ал. 2 ТЗ, която е в сила след изменението с ДВ, бр. 38 от 9 май 2006 г., не се отнема на определението, постановено по реда на четвъртата алинея на същия законов текст, качеството на акт, постановен от окръжен съд „в производството по несъстоятелност”. Този извод се налага от употребения в текста на чл. 679, ал. 2 ТЗ израз „друг състав на съда по несъстоятелността”, а не:

друг състав на същия окръжен съд, щом „компетентен”, по смисъла на чл. 613 ТЗ, е винаги онзи ОС по седалището на търговеца към момента на подаване на молбата за откриване на пр-во по несъстоятелност.

В заключение, цитираното в мотивите на атакувания от М. акт на В. апелативен съд определение № 468/22.ХІІ.2008 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по т.д. № 511/08 г., е съвършено неотносимо по предмет към обжалваното първоинстанционно определение по чл. 679, ал. 4 ТЗ, защото е прието, че в случая САС надлежно се е произнесъл като последна инстанция с определението си от 31.VІІІ.2008 г. по ч. гр. дело № 2186/08 г., представляващо „акт на съдебна администрация”. В настоящия случай обаче В. апелативен съд недопустимо е отказал да се произнесе с подобен акт, т.е. десезирал се е без да е била налице абсолютна процесуална предпоставка, за да може на направи това.

С оглед изложеното ЧЖ на М. ще следва да бъде уважена, като атакуваното от него определение на В. апелативен съд бъде обезсилено и делото върнато на същия състав на въззивната инстанция – за произнасяне по съществото на частната жалба срещу първоинстанционното определение по чл. 679, ал. 4 ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОБЕЗСИЛВА определение № 358 на В. апелативен съд, ГК, от 4.Х.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 479/2010 г.

В Р Ъ Щ А делото на същия състав на В. апелативен съд, който - на основание чл. 613а, ал. 3 ГПК – да се произнесе като последна инстанция по частната жалба на И. В. М. от[населено място] срещу определение на „съда по несъстоятелността”, постановено по реда на чл. 679, ал. 4 ТЗ в пр-вото по т. д. № по описа на П. ОС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1