VCS dismisses appeal as it raises only complaints about correctness, not admissibility grounds under Civil Procedure Code.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1031

гр.София, 22.10.2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова

ЧЛЕНОВЕ Емил Томов

Драгомир Драгнев

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3185 по описа за 2013 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. „Я.” срещу решение № 422 от 06.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 802 по описа за 2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2431 от 25.05.2010 г. по гр.д. № 146 по описа за 2010 г. на Разложкия районен съд за отмяна на дисциплинарното уволнение на С. И. К., извършено със заповед № 6 от 6.01.2010 г. на управителя на Държавното горско стопанство, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на работодателя да му заплати 1 764 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 21.01.2010 г. до 10.05.2010 г.

Касаторът Д. „Я.” твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е недопустимо, неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Касаторът счита, че решението е недопустимо, тъй като е постановено на непредявено основание, а е и неправилно, тъй като въззивният съд вместо да отмени решението на първоинстанционния съд, го е потвърдил с други мотиви. В изложението към касационната жалба не са формулирани други въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, а се излагат доводи за неправилност на съдебното решение. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на ал. 1 на чл.280 от ГПК.

Ответникът по жалбата С. И. К. не взема становище по нея.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С. И. К. е работил като горски надзирател в Д. „Я.” и е бил уволнен дисциплинарно заради това, че на 2.12.2009 г. е придружавал камион с немаркирана дървесина и без документ за извоз, в който се е намирал брат му. Предположението на работодателя, че служителят е улеснявал брат си да извърши нарушенията, е останало недоказано по делото.

От разпитаните по делото свидетели е видно само, че служителят е пристигнал със служебния джип по едно и също време с директора на горското стопанство, а не се установява категорично, че е придружавал камиона с дървесина. Без значение е дали обясненията на служителя за присъствието му са достоверни, тъй като не е негова доказателствената тежест да опровергае твърденията в уволнителната заповед, а е в тежест на работодателя да проведе пълно доказване на дисциплинарното нарушение.

Ето защо правилно въззивният съд е приел за недоказано извършването на нарушението, описано в заповедта за дисциплинарно уволнение, поради което я е отменил и е уважил исковете на служителя по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Въззивният съд не се е произнесъл на непредявено основание, както твърди касаторът, тъй като ищецът в исковата си молба категорично е оспорил извършването на нарушението.

Потвърждаването на първоинстанционното решение, макар и с други мотиви, е съобразено с процесуалния закон и с принципа за процесуална икономия, поради което също не може да бъде основание за допускане на касационното обжалване. Останалите поставени от касатора въпроси по своята същност представляват оплаквания за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение.

Ето защо тези питания не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, които могат да послужат като основание за допускане на касационното обжалване. Както е посочено в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, който не следва да бъде изведен служебно от съда въз основа на твърденията на касатора.

По изложените съображения следва да се приеме, че касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд не следва да бъде допускано.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 422 от 06.11.2012 г., постановено по в. гр. д. № 802 по описа за 2012 г. на Благоевградския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: