Supreme Court dismisses appeal against refusal to secure evidence, ruling procedural acts not subject to appeal.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Bulgaria dismissed the appellant's private complaint regarding the appellate court's refusal to secure evidence. The appellant argued that procedural instructions were fulfilled, but the court found no separate ruling on evidence security was issued. Consequently, the court held that determinations on the admissibility of evidence do not require a separate ruling and are not appealable under the Civil Procedure Code.
Legislator headnote
AI generatedчл. 207, ал. 3 ГПК; чл. 274, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 ГПК: Определенията относно приемането или отхвърлянето на доказателства по висящо дело не подлежат на обжалване чрез частна жалба, тъй като не представляват самостоятелни разпореждания за отказ в обезпечаване.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 12.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 10 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 6598/2014 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Л. А. К., [населено място], чрез пълномощника й адв. Е. Ч. срещу разпореждане от 28.07.2014 г. по гр.д. № 2346/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната като недопустима подадена от нея частна жалба № 2561/04.03.2014г. срещу протоколно определение от 25.02.2014г., с което са оставени без уважение направените от нея искания за обезпечаване на доказателствата и доказателствени искания.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на постановеното разпореждане като изтъква, че указанията по редовността на жалбата, дадени му от администриращия съд, са били надлежно изпълнени в срок.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против акт, преграждащ развитието на делото, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
От данните по делото се установява следното:
С първоинстанционното решение по гр.д.№ 5925/2010г. на С. са отхвърлени отрицателен установителен иск за собсвеност, иск по чл. 108 ЗС и иск по чл. 537, ал.2 ГПК.
В хода на възивното производство са навеждани различни основания за нищожност на сделката, с която ищцата се е разпоредила с процесния апартамент, оформена с н.а. № 23,т.І,н.д.№ 2292/07.03.2001г. на нотариус М. Е., включително и на пълномощното, с което е изповядана тази сделка. Във въззивното производство е приложено и прието като доказателство наказателно досъдебно производство № 23868/2001г.
С молба от 17.04.2013г. ищцата е оспорила на основание чл. 193 ГПК пълномощното и декларациите по чл. 226 ДОПК и за семейно и имотно състояние от нея. Твърдяла е че оригиналите от тези документи се съхраняват в нотариус Е. по разпореждане на прокурора и е поискала обезпечаване на доказателства на основание чл. 207 ГПК, като тези документи се изискат и се съхраняват в сградата на съда.
Съдът е констатирал, че на л. 119 от приложеното д.н.п. се намира оригинала на пълномощното и с разпореждане от 19.09.2013г. се е произнесъл по искането, като е разпоредил съхраняването на оригиналното пълномощно в касата на съда /л.72 на гърба/. По оригинала на това пълномощно са работили и двете експертизи, чийто заключения вече са приети.
Съдът е приел, че декларациите са ирелевантни за предмета на спора и наведените доводи за нищожност на сделката и на пълномощното. В досъдебното производство са приложени копия от тях, а видно от съдържанието на представените от жалбоподателката протоколи от експертизи по друго дело / гр.д.№ 13329/2011г. на СГС/, оригиналите на декларациите са обект на изследване по него.
И след постановяване на разпореждането от 19.09.2013г. ищцата е продължила да прави искания за обезпечаване на доказателствата. В съдебно заседание на 25.02.2014г. съдът преди преценката за даване ход на делото е обявил на страните, че „това производство се движи по събиране на доказателства, за които е допусната съдебно графологическа експертиза. Други доказателства по делото няма да се изслушват и приемат”.
Ищцата счита, че с това изявление на съда е направен отказ за обезпечаване на доказателства, поради което на основание чл. 208, ал.3 ГПК е подала частна жалба № 2561/04.03.2014г. По нея е образувано ч. гр.д.№ 2213/2014г. на ІІІ гр.д. на ВКС. С определение № 406/11.06.2014г. частната жалба е върната за администриране, тъй като не е ясно кой съдебен акт се обжалва, тъй като няма обективиран такъв с отделен диспозитив.
С разпореждане от 18.06.2014г. въззивният Софийски апелативен съд е оставил частната жалба без движение. С молба от 02.07.2014г., жалбоподателят е обяснил, че обжалва изявлението на съда, обективирано в протокола от 25.02.2014г., че няма да допуска други доказателства, което е възприел като отказ за обезпечаване на доказателства.
С обжалваното сега разпореждане от 28.07.2014 г. по гр.д. № 2346/2012 г., Софийски апелативен съд е върнал като недопустима подадената от Л. А. К. частна жалба, като е приел, че е недопустима, тъй като определение по чл. 207 ГПК не е постановено в съдебното заседание от 25.02.2014г., а определенията по допускане, или не на доказателства не подлежат на самостоятелно обжалване по аргумент от чл. 274, ал.1 ГПК.
Разпореждането е правилно.
Изрично определение по чл. 207 ГПК в съдебно заседание на 25.02.2014 г. не е постановено. Обезпечаването на доказателства по висящо дело означава събирането им, т.е. приемането им като доказателства, ако се касае за писмени такива, или назначаване на експертизи, ако е необходимо изследването им. Досежно оригиналното пълномощно и копията от двете декларации е постановено приемането им като доказателства с прилагане по делото на преписката по досъдебното производство и за пълномощното - изричното определение за съхранението му в съда. Фактически то и сега се намира на л. 119 от досдебното производство. Копия от декларациите са приложени по същото досъдебно производство. Съдът е приел, че оригиналите от декларациите са неотносими, а и те са приложени по друго дело, видно от представенат от ищцата експертиза по другото дело и не могат да бъдат приложени и по настоящото. В хода на производството пред първата инстанция е изискано нот. дело от нотариус М.Е., но е отговорено, че при нея не се съхранява, защото са изминали пет години, през които е следвало да се съхранява. Установено е, че оригинала на пълномощното не се съхранява при нотариус Е., защото е приложено към настоящото дело.
На обжалване съгласно чл. 208 ал.3 ГПК подлежи само определението, с което се отказва обезпечаване на доказателства. По делото не е постановявано определение, с което да се отказва обезпечаване на доказателства, а напротив, пълномощното като доказателство е събрано и е били предмет на изследване от вече приетите експертизи. Оригиналите на декларациите са преценени от съда като ирелевантни и не са приети като доказателство. Затова по отношение на тях не може да се иска и обезпечаване на доказателства. Преценката на съда относно това кои доказателства да приеме по делото като относими и кои не, обективирана в определение, не подлежи на обжалване чрез частна жалба. Тези определения са по движението на делото и за тях не е предвидена изрично възможност за обжалване – чл. 274, ал.1 ГПК. Те не могат да бъдат приравнявани на определения по чл. 208, ал.3 ГПК по висящо дело, защото имат друга цел и предмет. За да се пристъпи към процедура по обезпечаване на доказателства по висящо дело, те трябва да са относими към предмета на доказване по това дело и да са допуснати като такива.
Предвид изложеното, преценката на администриракия съд, че подадената частна жалба е недопустима поради това, че е подадена против не подлежащ на обжалване съдебен акт е правилна, поради което обжалваното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 28.07.2014 г. по гр.д. № 2346/2012 г. на Софийски апелативен съд
ВРЪЩА гр.д. № 2346/2012 г. по описа на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: