Supreme Court dismisses appeal as lower court correctly applied constant practice regarding retroactive effect of administrative act annulment.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 431

гр. София, 28.06.2018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06 юни, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №619/18г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение №2357/15.11.2017 г. на Апелативен съд-София по т.д. №2549/2017 г.. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение №549 на СГС, ТО,VІ-9 с-в по т.д. 6572/16, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма]- София сумите от: 47 857,85 лева - платени от страна на ищеца-ответник по касация на отпаднало основание, с оглед отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, като цена на достъп до електропреносната мрежа /съкр. Е./за периода: м. септември 2012 –юли 2013 г., ведно със законната лихва от 14.06.2016 г. до окончателното плащане , както и в частта за разноските.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи тези по чл.280 ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор счита същата за неоснователна. Претендира разноски-възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство в размер на 2359,80 лева.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран от страна на ищцовото дружество - производител на електрическа енергия от възобновяем източник по смисъла на З., с иск основан на чл.55 ал.1 предл. 3 ЗЗД-връщане на сума платена като цена на достъп до електропреносната мрежа на ответника, поради последващо отпадане на основанието за това- отмяна от ВАС на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени временни цени за достъп, платими ежемесечно в размери, в зависимост от датата на присъединяване. Раздел ІІІ, т.4 от това решение на ДКЕВР е отменен с Решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС, по адм. дело 12 723/12.

Според решаващия съдебен състав на въззивния съд е налице хипотезата на отпаднало основание по смисъла на чл. 55 ал.1, предл. трето ЗЗД по следните съображения: Отношенията на ищеца-производител на ел.енергия от възобновяеми енергийни източници с оператора на преносната мрежа [фирма] се основават на договор, като цената на достъп до мрежата е определена от ДКЕВР, доколкото съгласно чл.30 ал.1,т.13 и 32 ЗЕ, временните цени, при липса на постоянни, се определят от ДКЕВР- чл.32 ал.4 ЗЕ/ ред.

в сила от 17.07.2012 г. /. Актът на ДКЕВР представлява елемент от смесения правопораждащ фактически състав, на който се базират правоотношенията между страните и който се състои от гражданскоправен такъв/ писмен договор или фактическо присъединяване към Е./ и административноправен-решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп.

Ето защо, самото задължение за заплащане цената за достъп, след отмяната на решението на регулаторния орган, с което се определя временната цена, престава да съществува с обратна сила, тъй като е възникнало по силата на сложен смесен фактически състав, елемент от който е именно този индивидуален административен акт.

Следователно, отмяната на последния създава задължение за връщане на получената цена за достъп като платена на отпаднало основание- чл.55 ал.1,предл.трето ЗЗД . По делото няма спор относно факта на плащане на цената за достъп за процесния период, за което са събрани и съответните доказателства- неоспорени от страните.

Изложени са и съображения във връзка с неоснователността на оплакванията на ответника по иска [фирма] , че първоинстанционното решение е в противоречие с общите принципи на общностното право на ЕС в Хартата за основните права на Европейския съюз/Х./: за правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания .

Цитирано е, наред с още две решения, и решение на С.- P. C-201/08 EU:C :209:539, според което не се нарушават оправдани правни очаквания на икономическите оператори при промяна на съществуващото положение от държавни органи в рамките на тяхното право на преценка. Според съда даденото разрешение в цитираното решение е приложимо и в настоящия случай, доколкото не може да става въпрос за оправдани правни очаквания на електроразпределителните дружества за окончателност на определените от ДКЕВР временни цени на такса достъп, като се има в предвид и че решението, с което последните са определени е неокончателен административен акт с придадено му незабавно изпълнение, подлежащ на обжалване, съответно -отмяна.

По изложените съображения искът по чл.55 ал.1, предл 3 ЗЗД е счетен за основателен, а първоинстанционното решение е потвърдено като правилно.

Поставените от страна на касатора [фирма] множество въпроси в изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се свеждат основно до обуславящия изхода по спора материалноправен въпрос, дали отмяната на индивидуалния административен акт на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп заличава с обратна сила основанието за заплащането на тази цена и дали в този случай подлежат на връщане паричните престации направени през срока на действие на акта, след като е отпаднало с обратна сила основанието, с което се определя конкретният им размер .

Останалите повдигнати от касатора въпроси: за неспазване правилата за разпределение на доказателствената тежест относно установяване размера на обогатяването и липсата, според твърденията на касатора, на достатъчно доказателства, че отмяната на решението на ДЕКВР за определяне на временните цени за достъп, създава права за самия ищец, противоречи ли отмяната на решението на ДКЕВР за временни цени за достъп на общите принципи на общностното право на ЕС в Хартата за основните права на Европейския съюз/Х./:

за правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, за допустимостта според цитираните директиви на Европейския парламент операторите на разпределителните системи да поемат изцяло разходите за достъп до Е., представляват по естеството си оплаквания за допуснати процесуални нарушения и материалноправна незаконосъобразност при постановяване на въззивното решение, които не следва да се разглеждат във фазата по чл.288 ГПК.

Последните два въпроса не се отнасят изобщо пряко към настоящия спор, а до законосъобразността на решението на ВАС за отмяната на решението на ДКЕВР за временни цени за достъп, каквато преценка е извън компетентността на съда по конкретния спор, с който е сезиран.

С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Второ т.о. счита, че не е налице хипотеза за допускане до касация, уредена в чл. 280 ал.1 ГПК/ред. в ДВ бр.86/2017/, доколкото по обуславящия изхода на спора обобщен материалноправен въпрос е налице константна и непротиворечива практика на ВКС по чл.290 ГПК: Р №157/11.01.2016 г.

по т.д. № 3018/14 на ВКС , Второ т.о. и Р № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/14 на ВКС , Второ т.о. , Р №7/26.01.2016 г. по т.д. №353/2015 на Второ т.о. на ВКС, Р №28/28.04.2016 г. по т.д. №353/2015 г. на Второ т.о. , Р №178/14.11.2016 г. по т.д. № 2543/15, Р №128/11.11.2016 г., по т.д. №2354/2015 г.,т.д. №413/17, т.д. № 484/17, т.д. № 534/17 на Второ т.о. и други, в които се дава отговор на въпроса за действието във времето на решението на ВАС, с което се отменя Решение № Ц-33/14.09.2012 г.

на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползвателите на последната с мрежовия оператор, а именно: влязлото в сила съдебно решение на ВАС за отмяна по реда на АПК на индивидуален административен акт, какъвто характер има решение № Ц-33/14.09.2012 г.

на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп, има обратно действие - към момента на издаване на акта; с отмяната на акта е отпаднало с обратна сила, считано от датата на издаването му, основанието за заплащане на определената с него цена за достъп . Според произнасянето в решение № 58/16.08.2016 г. по т. д.

№ 332/2015 г. на ВКС, І т. о., отмяната по реда на АПК на посоченото решение на ДКЕВР поражда задължение за връщане на формираните въз основа на него и заплатени от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници временни цени за достъп като платени на отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД .

Ето защо, доколкото обжалваното решение е в съответствие с цитираната постоянна практика на ВКС, известна служебно на съда, която се споделя и от настоящия съдебен състав, то не е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Наличието на последната и съответствието с нея на обжалваното въззивно решение изключва наличието на и на оставалите основания за допускане до касация,при положение, че не се обосноват и допълнителните предпоставки по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1/ред.

ДВ бр.86/2017/.

В полза на ответника по касация следва да се присъди, като разноски в настоящото производство, възнаграждение за изготвяне на отговор на КЖ в размер на 2359,80 лева, доколкото плащането в брой на горната сума на това основание, е отбелязано в самия договор за правна защита,приложен към отговора на КЖ.

С оглед изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2357/15.11.2017 г. на Апелативен съд-София по т.д. №2549/2017 г..

ОСЪЖДА [фирма] със седалище в [населено място] да заплати на [фирма]- София разноски в размер на 2359,80 лева- възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.

.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.