Cassation appeal dismissed for failure to state a legal question and lack of additional statutory prerequisites under GPC Art. 280.1.3.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court dismissed the cassation appeal filed by 'Sofia Water' AD against the lower court's decision rejecting its claims for unpaid water bills. The appellant argued that the property owner, not the tenant, should bear liability as the legal consumer, citing specific regulations and the Water and Sewage Ordinance. The court rejected this appeal because the appellant failed to formulate a specific legal question for review and did not meet the additional statutory prerequisites required for admissibility under Article 280, Paragraph 1, Section 3 of the Civil Procedure Code.
Legislator headnote
AI generatedArt. 280, para. 1, sec. 3 GPC; Art. 288 GPC: A cassation appeal is inadmissible if the appellant fails to formulate a specific legal question for review or does not satisfy the additional statutory prerequisites for admissibility, as the court lacks authority to derive the legal issue from the appellant's general complaints.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
София, 31.05.2021 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2260 по описа за 2020 год . за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Софийска вода“АД, [населено място] срещу решението от 15.07.2020г. по в.гр.д.№ 217/2020г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 671/2019г. на РС Елин Пелин. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от „Софийска вода“АД срещу „Балкан Кейтъринг“ООД, [населено място] искове с правно основание чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на суми по издадени 19 броя фактури за периода 27.09.2013г.
до 30.04.2015г. в общ размер на 20 430.41лв. - стойност на услуга за доставяне на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 27.09.2013г.-30.04.2015г., ведно със законната лихва от 16.08.2016г. и обезщетение за забавено плащане за периода 07.12.2013г.-15.06.2016г. Оспорва се правилността на извода, че след като индивидуалната партида, по която са отчитани процесните услуги и тяхната стойност, е открита на името на наемателя на собственика на водоснабдявания имот - на името на „ЛКС“ООД, ответното дружество „Балкан Кейтъринг“ООД не носи отговорност за претендираните суми.
Твърдението е, че тази отговорност е в лицето на собственика/носителите на вещно право на строеж или право на ползване на имота, който в това качество е потребител по силата на пар.1,ал.1,т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/ и чл.3,ал.1,т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Касаторът обосновава тезата си и с разпоредбата на чл.8,ал.9 от Наредба № 4, съгласно която, наемателят на водоснабдявания имот може да заплаща услугите от името на наемодателя като е длъжен да спазва изискванията на наредбата и на договора, а когато наемателят не изпълнява последните задължения, отговорен за тях е наемодателят.
Касаторът се позовава и на разпоредбата на чл.2,ал.3,чл.59,ал.1 и чл.60 от ОУ в подкрепа на твърдението си, че единствено титулярите на право на собственост или на вещно право на строеж или право на ползване, са признати от закона, от наредбата и от ОУ, като потребители на В и К услуги. Счита, че разпоредбата на чл.2,ал.3 от ОУ /в приложимата за спора редакция - утвърдените от ДКЕВР от 17.06.2006г. - потребител по смисъла на ОУ може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги;
лицата по ал.1,т.1 и т.2 - собственици или ползватели на индивидуални имоти или на имоти в ЕС, се задължават солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните В и К услуги за времето на наемното правоотношение с писмена декларация-съгласие/, е неприложима. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че в обжалваното решение въззивният съд е стигнал до изводи „по материалноправен въпрос, които пречат за точното прилагане на закона“, поради което е налице основанието за касационно обжалване, предвидено в чл.280,ал.1,т.3, предл.първо ГПК.
Възпроизведено е твърдението, че разпоредбите на пар.1,ал.1,т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.3,ал.1,т.1 от Наредба № 4/2004г. са ясни и не оставят място за съмнение, че качеството „потребител“ на В и К услуги могат да имат само титулярите на право на собственост или на вещно право /строеж или ползване/ върху недвижимите имоти и тези разпоредби са императивни, следователно отговорност за претендираните суми носи собственикът на имота - „Балкан Кейтъринг“ООД.
Възпроизведени са твърденията, основани на аргументите, черпени от разпоредбата на чл.8,ал.9 Наредба № 4/2004т. и се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, „още повече, че в практиката на съдилищата няма единно мнение по материалноправния въпрос по отношение на приложението на разпоредбите на пар.1,ал.1,т.2 от ДР на ЗРВКУ и чл.3,ал.1,т.1 от Наредба № 4/2004г., въпреки, че тези норми, без съмнение, са императивни”.
В писмен отговор „Балкан Кейтъринг“ООД оспорва наличието на предпоставките на допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Счита, че касаторът избирателно цитира и тълкува част от относимите към спора материалноправни разпоредби и неправилно им дава квалификация на императивни, вместо дефинитивни.
Посочва, че зад твърденията в изложението стои тезата на касатора, че качеството на потребител на В и К услуги имат единствено титулярите на право на собственост или на вещните права на строеж или ползване, която теза е неправилна, тъй като нормите на чл.1,ал.1,т.2 от ДР на ЗРКВУ и чл.3,ал.1,т.1 от Наредба № 4, са дефинитивни.
Поддържа, че разпоредбите на пар.1,ал.1,т.2 ЗРВКУ и чл.3,ал.1,т.1 от наредба № 4, които очертават и изброяват видовете потребители на В И К услуги, не съдържат правило за поведение, а определят вложено съдържание. Посочва, че релевантния за изхода на спора въпрос, разрешен в обжалваното решение е, има ли ответникът качеството потребител на В и К услугите на ищеца само и единствено в качеството си на собственик на водоснабден недвижим имот в хипотезата на пар.1,ал.1,т.2,б.“в“ от ДР на ЗРВКУ и, при условие, че доставчикът е открил партида по пар.1,ал.1,т.2,б.“в“ на друг субект - предприятие, ползващо вода за технологични нужди, на което е издавало фактури и е в трайни търговски отношения по доставка.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Ищецът е основал претенцията си към ответника на качеството му на титуляр на вещното право на собственост, с твърдението, че именно в това си качество е потребител на В и К услуги по смисъла на пар.1,ал.1,т.2 от ПР на ЗРВКУ и чл.3,ал.1 от Наредба № 4/2004г. Поддържал е, че „ЛКС“ООД - наемателят на ответника, по чиято индивидуална партида са отчитани услугите, е трето за процесното правоотношение лице, и отговорността е за потребителя - „Балкан Кейтъринг“ООД.
Не е имало спор за съществувало наемно правоотношение между „Балкан Кейтъринг“ООД и „ЛКС“ООД за периода 2003г. - 2017г. Първоинстанционният съд е приел, че ищецът не ангажира доказателства, че ответникът има качеството на потребител, тъй като от представените от самия ищец доказателства - фактури и карнети е посочено, че партидата е открита на титуляр „ЛКС“ООД.
Счетено е, че за ответника не е възникнала солидарна отговорност на основание чл.2,ал.3 от ОУ, тъй като отсъстват доказателства собственикът да е декларирал съгласието си наемателят да стане титуляр на партидата и да поеме солидарна отговорност за заплащане на стойността на услугите. Въззивната инстанция е била сезирана с жалба, в която са изложени доводи и оплаквания, аналогични на въведените с касационната жалба.
Констатирала е, че процесните фактури са издадени от „Софийска вода“АД по партида с клиентски номер [ЕГН] /предходен № 5044520/ като и двете партиди са открити на името на наемателя на процесния водоснабдяван имот - „ЛКС“ООД, а в счетоводството на ищеца тези фактури са осчетоводени като вземания срещу „ЛКС“ООД.
Приела е, че на база тези доказателства следва извод, че потребител по смисъла на пар.1,ал.1,т.2 от ПР на ЗРВКУ е „ЛКС“ООД - дружеството, на чието име е открита партидата и са фактурирани услугите. Мотивирала е, че по смисъла на чл.56 ОУ „потребител, титуляр на партида и на потребителски номер“, са тъждествени.
Счетено е, че след като самият доставчик на услугите е регистрирал фактическия потребител-наемателя като „потребител“ по смисъла на закона, няма основание да изисква плащане на ползваните услуги от собственика на имота като „потребител“. Споделен е крайният извод за липса на материалноправна легитимация на ответника и извода за неоснователност на предявените искове.
Искането за допускане на обжалването не може да бъде уважено: Дефинирането на въпрос с правна характеристика като общо основание за допускане на касационното обжалване е императивно изискване за допускане на факултативния касационен контрол. Касаторът не посочва обща предпоставка за допускане на касационното обжалване съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г.
на ОСГТК на ВКС, не дава изобщо формулировка на правен въпрос, а изискването на процесуалния закон е, тази формулировка да е ясна и конкретна и да очертава пределите на произнасянето и рамките на селектирането на касационната жалба. Касационната инстанция няма правомощие да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, от оплакванията му в касационната жалба, от интерпретацията на фактите по спора и от поддържаната от него теза.
В случая изводите на въззивната инстанция са основани на правните аргументи, че самият доставчик на услугата третира третото за спора лице като потребител на услугата, тъй като партидата е открита на негово име и в счетоводството на ищеца задължението е осчетоводено на третото лице. Спрямо тези релевантни за изхода на спора съображения, касаторът не формулира основание за достъп до касация - правен въпрос.
В хода на производството ищецът не е изяснил този релевантен факт - кога и на какво основание процесната партида е открита на името на ползвателя на имота и защо той фигурира в счетоводството на доставчика на услугата като задължено за лице за цената, а както е посочила въззивната инстанция, тя е изградила изводите си на база представените по делото доказателства.
Самостоятелен аргумент за неоснователност на искането за допускане на обжалването по този въпрос е отсъствието на надлежно въведена допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК , тъй като тя е законодателно уредена в своето единство като от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а и цитирането на част от текста на разпоредбата, която очертава в своята пълнота същността на това допълнително основание, не може да изпълни ролята на обосновка за наличието на приложното й поле.
На ответника следва да се присъдят поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба - сумата 1 500лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 06.11.2020г., в което е отразено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решението от 15.07.2020г. по в.гр.д.№ 217/2020г. на Софийски окръжен съд. Осъжда „Софийска вода“АД да заплати на „Балкан Кейтъринг“ООД, [населено място] сумата 1 500лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
.