Legislator Case Law & Legislation
VKS-AF258E773A0589CEC2257CAD002CAF7B AI generated

Cassation appeal dismissed for non-admissibility due to lack of binding precedent and procedural errors.

Case Number VKS-AF258E773A0589CEC2257CAD002CAF7B
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Cassation dismissed the cassation appeal against the appellate court's decision rejecting the plaintiff's construction contract claims. The appellant argued that the lower court erred on three points regarding warranty liability, the binding nature of reasoning, and administrative court rulings. The court held that the reasoning in a judgment does not have the force of precedent and that administrative court decisions are not grounds for cassation under the Civil Procedure Code.

Legislator headnote

AI generated

Art. 280, para. 1, pts. 1 and 2 of the Civil Procedure Code; Art. 288 of the Civil Procedure Code: The reasoning in a final judgment does not have the force of precedent, and decisions of administrative courts do not constitute grounds for admissibility of a cassation appeal.

Keywords

AI generated
cassation appeal admissibility force of precedent judicial reasoning binding administrative court decisions construction warranty liability Civil Procedure Code contractual warranty period

Cited Legislation

AI generated
Art. 280, para. 1, pts. 1 and 2 of the Civil Procedure Code
Art. 288 of the Civil Procedure Code
Art. 365, para. 1 of the Civil Code
Art. 34, para. 1 of the Act on Obligations
Art. 88 of the Family Code
Art. 113 of the Civil Code
Art. 84 of the Act on Obligations
Art. 227, para. 4 of the Civil Code
Art. 52 of the Inheritance Act
Art. 100 of the Act on Obligations
Art. 20, para. 2 and 3 of the Order No. 2/31.VII.2003
Order of the Supreme Court of Cassation on Interpretation of Law No. 1/2000

Cited Case Law

AI generated
Order of the Supreme Court of Cassation on Interpretation of Law No. 1/2000
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 241

София, 01.04.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ……………………. и с участието на прокурора…………..………………................., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1730 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 67/3.І.2013 г. на варненското [фирма], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие от АК-Варна против решение № 303 на Варненския апелативен съд, ТК, от 15.ХІ.2012 г., постановено по т. д. № 451/2012 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 683/27.ІV.2012 г. на Варненския ОС по т. д. № 3051/2011 г.: за отхвърляне на двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на търговеца настоящ касатор, предявени срещу ответното [фирма]-гр. Варна, с правно основание по чл. 79, ал. 1-във вр. чл. 258 и сл. ЗЗД и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1/ За заплащането на сума в размер на 287 383.12 лв., представляваща незаплатена сума по сключен помежду им договор за строителство от 26.ІІ.2007 г., която е била удържана като гаранция за добро изпълнение на СМР; 2/ За заплащането на сума в размер на 73 480.79 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на претендираната главница за периода от 23.Х.2008 г. /когато връщането на гаранцията било станало изискуемо/ и до датата на завеждане на делото - 17.ХІІ.2010 г. и ведно със законната лихва върху същата главница, считано от последната дата и до окончателното й изплащане.

Оплакванията на д-вото касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на търговеца настоящ касатор срещу ответното [фирма]-гр. Варна с правно основание по чл. 79, ал. 1-във вр. чл. 258 и сл. ЗЗД и съответно – по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да бъдат уважени в предявените по делото техни размери, като - на основание чл. 78, ал. 1 ГПК - в тежест на последното бъдат възложени и всички направени от [фирма] по делото разноски.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК това д-во обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по три материалноправни въпроса, както следва: 1/ Кога възниква гаранционната отговорност и дали тя е отделен вид на договорна отговорност?; 2/ Дали решаващите мотиви на съдебното решение се ползват със сила на пресъдено нещо?; 3/ Допустим ли е предварителен отказ от права, какъвто въззивната инстанция била приела, че е налице по силата на сключеното между страните по спора извънсъдебно споразумение? Отделно от това касаторът поддържа, че същите правни въпроси били противоречиво решавани от съдилищата, като в тази връзка се позовава на четири решения на отделни състави на гражданската и на наказателната колегии на ВС /всички постановени преди 1996 г./, на едно решение на ІV-то отделение на ВАС по адм. дело № 9137/2010 г., а също и на едно определение № 459/27.VІІ.2009 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС, постановено по т. д. № 246/09 г.

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Варна писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Варна както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване. Инвокирани са доводи, че в изложението към касационната жалба на [фирма] не се поставят правни въпроси от приложното поле на касационния контрол в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съдебната практика на която касаторът се е позовал не само била непротиворечива, но се явявала и неотносима към предмета на спора.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/ от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съответния съд по конкретното дело.

В настоящия случай обаче, формулираните в изложението към жалбата на касатора три правни въпроси имат изцяло хипотетичен характер – т.е. не са били в действителност предмет на спора по делото.

За да отхвърли исковете на настоящия касатор срещу ответното [фирма]-гр. Варна въззивната инстанция е приела, че след приключило с влязло в сила решение по чл. 631 ТЗ производство по несъстоятелност, водено между същите страни, те са сключили процесното споразумение от 13.ХІ.2009 г., имащо характера на „договор за спогодба”- по смисъла на чл. 365, ал.1 ЗЗД, т.е. такова съглашение с преобразуващо действие по отношение на други правоотношения, посредством което съконтрахентите по него прекратяват един съществуващ спор „или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки”. Ноторно е, че законодателят изрично е посочил изключенията от принципната допустимост на отказа от определено субективно право (чл. 34, ал. 1 ЗС-за недопустимост на отказ от право на делба; чл. 88 СК-за недопустимост на отказ от право на издръжка за бъдеще време; чл. 113 ЗЗД и чл. 84 ЗС-за недопустимост на отказ от неизтекла погасителна и придобивна давност; чл. 227, ал. 4 ЗЗД-за недопустимост на предварителен отказ от право на иск за отмяна на дарение), регламентирайки единствено особеностите при извършване на отказ от определени права (отказ от наследство-чл. 52 ЗН, отказ от право на собственост-чл. 100 ЗС), т.е. във всички останали случаи отказът от права е допустим.

Въпросът кога възниква гаранционната отговорност е разрешен законодателно в чл. 20, ал. 2 и 3 от Наредба № 2/31.VІІ.2003 г., отнасящ се до „минималните гаранционни срокове за изпълнение на СМР, съоръжения и строителни обекти”, т.е. при имплицитната възможност да бъдат уговаряни и по-продължителни такива, като по този начин отговорът на първия от релевираните въпроси е в смисъл, че гаранционната отговорност е вид договорна отговорност, възникваща „от деня на въвеждането на строителния обект в експлоатация (издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация).

Що се отнася до третия, процесуалноправен /а не материалноправен/ въпрос - дали решаващите мотиви на всяко влязло в сила съдебно решение се ползват със сила на пресъдено нещо, ще следва да се отбележи, че в трайната практика на ВКС от последните тридесет години това е категорично отречено (В този смисъл - т. 18 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 1/2000 г., които не са изгубили значението си и при сега действащия процесуален закон, в сила от 1.ІІІ.2008 г.), като се приема, че с такава сила се ползва единствено констатацията относно спорното право, съдържаща се в диспозитива на съдебния акт по съществото на спора.

В заключение, решенията на състави на Върховния административен съд дефинитивно не попадат сред основанията за допустимост на касационния контрол по смисъла на т.т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 303 на Варненския апелативен съд, ТК, от 15.ХІ.2012 г., постановено по т. д. № 451/2012 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1730 по описа за 2013 г.