Legislator Case Law & Legislation
VKS-AEEC111B71D2E723C225849B003F8CDF AI generated

Bulgarian Supreme Court dismisses appeal on drunk driving conviction due to lack of procedural violations.

Case Number VKS-AEEC111B71D2E723C225849B003F8CDF
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against a second-instance verdict convicting the defendant for drunk driving. The defense argued that the blood alcohol test was flawed due to missing forms, potential contamination from mints, and improper handling of evidence. The court found no substantial procedural violations, noting the lower court thoroughly analyzed all evidence and rejected the defense's claims without error.

Legislator headnote

AI generated

Articles 348, paragraph 1, items 1-2 of the Criminal Procedure Code; The court established that an appeal based on alleged procedural violations or erroneous evidence assessment is inadmissible when the lower court has comprehensively examined the evidence and provided reasoned decisions without substantive errors.

Keywords

AI generated
drunk driving conviction cassation appeal dismissal procedural violations blood alcohol test evidence assessment criminal procedure code second instance verdict

Cited Legislation

AI generated
Article 348, paragraph 1, items 1-2 of the Criminal Procedure Code
Article 347, paragraph 1 of the Criminal Procedure Code
Article 339, paragraph 2 of the Criminal Procedure Code
Article 354, paragraph 1, item 1 of the Criminal Procedure Code
Article 343b, paragraph 1 of the Criminal Code
Article 54 of the Criminal Code
Article 66, paragraph 1 of the Criminal Code

Cited Case Law

AI generated
Judgment No. 13 of 20.11.2018 of the Sliven Military Court
Case No. 103/2018 of the Sliven Military Court
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

Р Е Ш Е Н И Е

№ 144

гр. София, 22.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова

2. Петя Шишкова

при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Иванов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 558 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. П. И. против решение № 3 от 27.03.2019 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № 76/2018 г.

В жалбата са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК - нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът превратно е оценявал доказателствата; употребеният от подсъдимия алкохол е обуславял алкохолна концентрация 1/1000, докато стойността над нея е вследствие на използвана хранителна добавка („ментова тинктура”);

съдържанието на алкохол в кръвта не е било установено по надлежния ред, тъй като не е бил издаден и представен талон веднага съгласно изискванията на Наредба № 1/2017 г. (Наредбата); видно от съдебно-почерковата експертиза подписът в екземпляра от талон за медицинско изследване, представен в лечебното заведение, има вероятностен характер;

протоколът за химическа експертиза е бил издаден при липсата на компетентност от св. Н.; вторият екземпляр, приложен към материалите, е копие на оригинала, който липсва по делото; въззивният съд не е събрал доказателства за надлежно изследване на кръвта на подсъдимия И. съгласно чл. 15 от Наредбата (колко кръв е била взета и докъде са били запълнени епруветките), както и разпечатки за двата резултата от изследванията по газхроматографския метод;

не е коментирал отхвърлените от първоинстанционния съд искания на защитата за събиране на доказателства. Направено е искане за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия И. или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд.

В съдебно заседание защитникът (адв. П.) поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна предвид отсъствието на нарушения.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 13 от 20.11.2018 г. на Сливенския военен съд по н. о. х. д. № 103/2018 г. подсъдимият Г. П. И. е признат за виновен в това, на 15.03.2018 г. в [населено място] да е управлявал моторно превозно средство (л. а. „Ф.” с ДК [рег.номер на МПС] ) с концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, както и наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева. Подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото.

С решение № 3 от 27.03.2019 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № 76/2018 г. присъдата е потвърдена.

Касационната жалба е неоснователна. Като цяло оплакванията, залегнали в нея, са насочени да опровергаят суверенната оценка на съда по същество за достоверност на доказателствените материали и обосноваността на фактическите констатации относно съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия И. при управление на моторното превозно средство. В този аспект се изтъкват доводите за нарушения на реда, по който е била установена алкохолната концентрация съобразно изискванията на Наредбата. Преимуществена част от аргументите обаче са обосновани със собствените твърдения на жалбоподателя, които не отговарят на приетите за установени по делото факти. Според мотивите на решението съдът е приел за фактически установено, че талон за медицинско изследване е бил съставен и връчен на подсъдимия И. още на мястото, на което същият е бил спрян от служителите на „Пътна полиция” поради участието му в транспортно произшествие; че след изпробване с техническо средство („Алкотест Дрегер”, отчело концентрация от 1,53 на хиляда) подсъдимият е бил отведен в медицинското заведение, където му е била взета кръвна проба за изследване (заведена в лабораторията под № 393/6.03.2018 г.); че направеното химическо изследване по газхроматографския метод е показало наличие на 1,51 промила алкохол в кръвта на водача.

Доводи с идентично съдържание касационният жалбоподател е изтъкнал и пред въззивния съд, който в изпълнение на процесуалното си задължение по чл. 339, ал. 2 НПК ефективно ги е разгледал, обсъждайки аналитично целия обем от доказателствени източници. В мотивите е изложил подробните си съображения поради които не ги е възприел.

Не е пренебрегнал доводите на защитата за присъствието на два талона за медицинско изследване, които е коментирал в съчетание със свидетелските показания и с помощта на заключението на експерта. С достатъчна задълбоченост е обсъдил и обясненията на подсъдимия И., в които той бил изяснил употребата на алкохол преди да предприеме управление на моторното превозно средство, както отвеждането си от полицейските служители в медицинското заведение, където му била взета кръвна проба за изследване (доброволно дадена от него).

Прецизно е проследил и обстоятелствата, свързани с присъствието на два екземпляра от протокол, подписани от различни лица, в които фигурирал един и същ резултат от лабораторното изследване на кръвната проба на подсъдимия, стъпвайки на показанията на св. Н. и на св. Д.. Съдът внимателно е обсъдил и лансираната версия за прием на „ментова тинктура”, която е отхвърлил като убедително опровергана, използвайки и експертното заключение.

Върховният касационен съд не установи подсъдимият и неговият защитник да са направили доказателствени искания пред въззивния съд, респ. произволно отхвърлени, които да са накърнили разкриването на обективната истина и правото на защита на подсъдимия. Твърдението на жалбоподателя за превратно възприемане на доказателства е неконкретизирано, а това не позволява въобще да бъде проверено.

Ето защо липсват съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

В рамките на възприетите фактически положения, установени без съществено процесуално нарушение, Военно-апелативният съд законосъобразно е извел съставомерните признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК в обективно и субективно отношение. И от гледна точка на материалния закон не е допуснал нарушение.

Разгледана в аспекта на изтъкнатите основания по чл. 348, ал. 1-2 НПК жалбата е неоснователна. Решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 27.03.2019 г. на Военно-апелативния съд по в. н. о. х. д. № 76/2018 г.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: