Supreme Court dismisses appeal on agricultural land division, ruling expert evidence unnecessary as shares are legally determined.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

О П Р Е Д Е Л

Е Н И Е

№ 1289

София

, 17.11. 200 9 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният

касационен съд на Република България, гражданск а к о легия, I -во отделение, в

закрито заседание на ..........................................

две

хиляди и девет а година в

състав:

Председател: Добрила Василева Членове:М аргарита С.

Гълъбина Г.

като изслуша докладваното от съдията С. гр. д . № 10 37/09 г. , и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. Н. срещу въззивното решение № 411 от 15.01.2009 г. по в. гр. д. № 537/08 г. на Хасковския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 138 от 18.09.2008 г. по гр. д. № 730/07 г. на Д. районен съд, постановено в първата фаза на делбеното производство. Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен при касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, тъй като е допусната делба на възстановени земеделски земи без да е изяснена идентичността им с тези, предмет на влязло в сила решение по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, определените квоти са различни от действителните права на съделителите и не е постановен отхвърлителен диспозитив за разликата между претендираните от ищеца права и тези, установени от съда. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, подробно развити в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в противоречие с практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд, изразена в приложени решения.

Ответниците по касация К. Г. П., П. К. К., Д. Р. К., М. Г. Р., В. П. З. и З. Р. Т. считат, че не са налице основания за допустимост на касационното обжалване, останалите не са взели становища.

Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г. о., намира следното:

По иска с правно основание чл. 34 ЗС е допусната делба на земеделски земи, възстановени в землищата на с. Г. и с. М., в нови реални граници с план за земеразделяне с решения № 788 от 13.10.2006 г. и № 1* от 15.06.1999 г. на Общинската служба по земеделие и гори, между наследниците по закон на Н. Д. Н. , починал в 1962 г. Въззивният съд приел, че искът за делба има за предмет имоти, различни от тези по влязлото в сила решение № 788 от 04.02.2003 г. по гр. д. № 119/2001 г. на Д. районен съд, постановено по иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а и собствеността върху последните не е възстановена с решение на компетентния административен орган, нито за тях е предявен иск за делба. Квотите са определени съобразено нормите на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗНсл.

Касаторът е повдигнал следните въпроси, които обосновава да са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в П. № 7 от 27.12.1965 г. и П. № 1 от 10.11.1985 г. на Пленума на ВС, и решение № 2804/56 г. на ВС, IV -то г. о.: 1. въззивният съд не е разгледал подробно оплакванията и всички възражения и доводи относно квотите на съделителите; 2. не е дал възможност на жалбоподателя пред въззивната инстанция да ги докаже чрез назначаване на исканата с жалбата експертиза, с което е нарушил и правото му на защита; 3. не е констатирал служебно /което е длъжен да стори като въззивна инстанция/, макар и страната да не е навела такъв довод пред него, че в първоинстанционното решение липсва диспозитив за разликата между размера на делбените квоти на съделителите, при които е допусната делбата, и тези, заявени от ищеца с исковата молба.

Поставени са и въпросите за това, че въззивният съд: 1. в нарушение на практиката на ВКС, изразена в ТР № 1 от 17.07.2001 г., неправилно е приложил материалния закон относно делбените квоти, при наличие на влязло в сила решение, като основал изводите си изцяло на съображенията на първата инстанция, без да ги провери обстойно, още повече, че срещу тях са били направени оплаквания във въззивната жалба и в хода на въззивното производство; 2. в нарушение на константната практика на ВКС изводите на съда да кореспондират напълно със събраните по делото доказателства във връзка с предмета на спора, е направил необосновани изводи, които основал само на интерпретиране на описанието на спорните делбени имоти и на имотите по влязлото в сила решение по гр. д. № 119/2001 г., без да обоснове извода си за липса на идентичност.

Предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:

С оглед предмета на доказване в първата фаза на делбеното производство - между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник /чл. 282, ал. 1, изр. 1 ГПК - отм./, въззивният съд в разглеждания случай е приел, че на делба подлежат тези земеделски земи, които са възстановени с акта на органа по поземлената реформа по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Това разбиране не противоречи, а е в съгласие с ТР № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, че решенията на поземлените комисии за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, без оглед начина на възстановяване - в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне, имат конститутивно действие.

С влезлите в сила решения № 1* от 1999 г. и № 788 от 2006 г. земеделските земи са възстановени на всички наследници на общия наследодател Н. Н. и пълният кръг от наследниците му по закон са страни по делото за делба. Правилно съдът е приел за неоснователен доводът, че част от имотите били възстановени на всички наследници, а друга - само на част от наследниците. В мотивите към решението по гр. д. № 119/2001 г. е прието, че някои от земите, предмет на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, са били собственост на съпругата на общия наследодател В, починала преди него, както и преди обобществяването на земите и оставила за наследници по закон съпруг и четири деца, с оглед на което правото на собственост на Н. Д. Н. върху тези земи е признато само за 1/5 ид. ч. Това обстоятелство по никакъв начин не променя квотите на наследниците, тъй като и двамата наследодатели, като родители, се наследяват от наследниците си по закон при равни права.

Съгласно т. 10 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда. Назначаването й е в зависимост от относимостта на подлежащия на доказване факт към предмета на делото. В решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ имотите са индивидуализирани с граници към момента на обобществяването им. В решенията на ОС “З” правото на собственост е възстановено в нови реални граници с план за земеразделяне, а не в стари реални граници. Затова и не е възможно да се установи идентичност между двете групи земи, а и изследването в тази насока не е необходимо, тъй като квотите са определени по закон, а не спрямо имотите. Експертиза със задачата, формулирана от касатора, е неотносима към фактите, подлежащи на установяване по делото и следователно и към предмета на спора. Констатациите й не биха променили квотите, определени от съда. Затова и не се установява въззивният съд да е процедирал в нарушение на посочения тълкувателен акт и да е нарушил правото на касатора на защита.

Дейността на съда по определяне частите на съделителите е такава по приложението на материалния закон. Съдът, ако установи различие между действителните права и заявените от ищеца в исковата молба, не следва да постановява отхвърлителен диспозитив за разликата, както смята касаторът. Разбирането на въззивния съд по този въпрос не е в отклонение, а съответства на трайната практика на ВКС, илюстрирана с решение № 2* от 20.11.1956 г. по гр. д. № 5689/56 г. на IV -то г. о.

Обжалваното решение съответства и на т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК, тъй като съдържа собствени на въззивната инстанция фактически и правни изводи по съществото на спора.

Постановления № 7 от 27.12.1965 г. и № 1 от 10.11.1985 г. на Пленума на ВС са неотносими към разглеждания случай. Те касаят дейността на второинстанционните съдилища, правораздаващи като контролно-отменителна инстанция при действието на ГПК /отм./, а не на въззивните съдилища, от какъвто съд е постановено обжалваното решение.

С довода за необоснованост на въззивното решение се релевира касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, а не предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

На подалите писмен отговор ответници по касация следва да се присъдят 150 лева разноски за касационното производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I -во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 411 от 15.01.2009 г. по в. гр. д. № 537/08 г. на Хасковския окръжен съд.

ОСЪЖДА Н. С. Н. да заплати на К. Г. П., П. К. К., Д. Р. К., М. Г. Р., В. П. З. и З. Р. Т. разноски за касационното производство в размер на 150 /сто и петдесет лв./ лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: