Cassation appeal dismissed; appellate court's finding on mother's contributory negligence based on established facts is upheld.

Определение на ВКС-ТК, І т.о. О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 286

София, 04.06.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Е. Марков

Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2981 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на малолетния Г. М. С., действащ чрез своята майка и законна представителка Д. Т. Т. срещу тази част от Решение № 1902 от 04.08.2017 год. по гр.д.№ 1466/2017 год. на Софийски апелативен съд с която е приета за основателна въззивната жалба на ЗД [фирма] срещу Решение № 9304 от 22.12.2016 год. по гр.д.№ 1382/2015 год. на Софийски градски съд.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Ответникът по касация ЗД [фирма], чрез процесуалния си представител по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който изразява становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, както и доводи за неоснователност на жалбата. Има искане за присъждане на разноски.

Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:

Малолетният Г. С. (р.1910 год.) е пострадал в резултат на ПТП на 11.08.2014 год. Произшествието се е случило в светлата част на денонощието около 19 ч. на [улица]в [населено място], [община]. Малолетният С. е излязъл внезапно на пътното платно срещу дом № 23 и е бил блъснат от движещия се лек автомобил „Ауди” мод.”А4” с водач Т. И. Т. и с ДК [рег.номер на МПС] , застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД [фирма]. Нанесени са му били тежки травматични увреждания. Предявеният срещу застрахователното дружество иск е с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 400000 лв. В хода на първоинстанционното производство ищцовата претенция е изменена по размер, като предявената сума е за 420000 лв., частично от глобалната сума 600000 лв.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че майката на малолетния Г. С. не е упражнявала постоянен контрол върху него и нейното бездействие е станало причина за увреждането му като пешеходец.

Първоинстанционният съд е счел е за справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 420000 лв. за неимуществени вреди с оглед вида на уврежданията, естеството и интензитета на търпените болки и страдания и неблагоприятната прогноза. Приел е за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.

САС е бил сезиран с жалбата на ЗК” [фирма], Съставът на въззивния съд е приел, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е правилно определен. Счел е за неправилен изводът на СГС за липса на допринасяне от страна на майката за настъпване на вредоносния резултат - чл.51 ал.2 ЗЗД. Посочил е, че поведението на майката, която също е била на улицата да допусне малолетното и дете двукратно сам о (без придружител) да пресече улицата, съставлява нарушение на задължението и да упражнява адекватен надзор над него и това нейно поведение е допринесло за увреждането.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочен въпроса: „Следва ли изводът на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД да почива на предположения или следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат?”

По отношение на въпроса се сочи приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – Решение № 98/2013 год. по т.д.№ 596/12 год. на ІІ т.о., Решение № 206/10 год. по т.д.№ 35/2009 год. на ІІ т.о., Решение № 59/2011 год. по т.д.№ 286/2011 год. на І т.о., Решение № 169/2912 год. по т.д.№ 762/10 год. на ІІ т.о., ППВС № 17/1963 год., Решение № 154/2011 год. по т.д.№ 977/2010 год. на ІІ т.о, Решение № 151/2012 год. по т.д.№ 1140/2011 год. на ІІ т.о., Решение № 99/2013 год. по т.д.№ 44/12 год. на ІІ т.о., Решение № 171/2013 год. по т.д.№ 629/2012 год. на ІІ т.о., Решение № 98/2013 год. по т.д.№ 596/2012 год. на ІІ т.о., Решение № 169/2013 год. по т.д.№ 1643/2013 год. на ІІ т.о. и Решение № 27/2015 год. по т.д.№ 457/2014 год. на ІІ т.о.

Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради следното:

Не е налице противоречие на произнасянето на САС с произнасянето по правни въпроси, обусловили произнасянето на ВС на НРБ и на ВКС с посочената по-горе съдебна практика. Това е така, поради обстоятелството, че становището на въззивния съд не се основава на предположения, а на безспорно установените факти по делото, а именно, че детето е играело на улицата в присъствие на майка си на противоположната на къщата страна на улицата. Отишло е само до дома си за да си вземе храна и при връщането си и внезапното излизане на платното е било блъснато от автомобила. Т.е. поведението на майката не се предполага, а е установен по делото факт. Оттук и становището, че посоченият правен въпрос не е обуславящ, доколкото не кореспондира с фактите по делото.

С отговора на жалбата юрк.В. е поискала присъждането на разноски. Такива ще следва да бъдат присъдени в размер на 100 лв., на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. ЗПрП. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1902 от 04.08.2017 год. по гр.д.№ 1466/2017 год. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Д. Т. Т. с ЕГН-[ЕГН], действаща като майка и законна представителка на малолетния Г. М. С. да заплати на ЗК [фирма] сумата 100 лв. на основание чл.78 ал.8 ГПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.