Supreme Court dismisses appeal, upholding appellate court's reduced sentence for attempted murder based on evidence of strong intent.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 298

гр. София, 21 юли 2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република

България, ….Второ наказателно отделение,

в публично заседание на двадесет и

шести май...............две хиляди и десета година

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ЮРИЙ КРЪСТЕВ

БИЛЯНА

ЧОЧЕВА

при секретаря Надя

Цекова.……………………………....…………в присъствието на

прокурора Искра

Чобанова..…..………………..…………....изслуша докладваното от

съдия ЧОЧЕВА …………………..….......наказателно

дело № 192 по описа за 2010 г.

и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. Г. Ц. против въззивно решение № 13/17.02.2010 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по ВНОХД № 819/2009 г. с изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане.

В с. з. пред ВКС защитникът на подсъдимия – адв. И, поддържа изложените оплаквания и направени искания.

Прокурорът от ВКП изразяват становище за неоснователност на жалбата.

В последната си дума подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 15/09.10.2009 г., постановена по НОХД № 258/2009 г., Пернишкият окръжен съд е признал подсъдимия М. Г. Ц. за виновен в това, че на 01.09.2009 г. , в гр. Т., направил опит умишлено да умъртви М. К. Ц. , поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК му е наложил наказание 12 години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затворническо заведение, като е приспаднал задържането му, считано от 07.05.2009 г.

С атакуваното понастоящем въззивно решение Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда, намалявайки наказанието на подсъдимия на 5 години лишаване от свобода при условията на чл. 58, б. „а”, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК и е потвърдил същата в останалата й част.

Касационната жалба е неоснователна.

Доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата и пълнотата на въззивните мотиви по въпросите за това, с коя част от брадвата подсъдимият е замахнал към главата на пострадалия и какви са били субективните му намерения, които са довели до неправилно осъждане по повдигнатото му обвинение, са изцяло неоснователни.

При въззивното разглеждане апелативният съд добросъвестно е изпълнил процесуалните си задължения и правилно е приложил материалния закон. По повод възраженията на подсъдимия е констатирал нарушение по чл. 119 от НПК и е допуснал преразпит на св. М, чиито показания впоследствие е коментирал наред с останалите доказателствените източници. Именно въз основа на заявеното от нея и в различие от пъроинстанционният съд е приел, че липсва сигурност подсъдимият да е замахнал с острието на брадвата към главата на пострадалия. Аргументирал е подробно и ясно защо тази промяна не води до претендирания от защитата резултат, свързан с евентуална преоценка на умисъла на дееца в посока опит за причиняване на телесна повреда, а не смърт – реализирането на силен замах с брадвата от непосредствена близост и в посока главата на пострадалия. Противно на соченото в жалбата, въззивният съд е изложил конкретни и убедителни съображения по въпроса за мотива за извършване на престъплението в отговор на направените от защитата възражения – възникнал спор между подсъдимия и пострадалия, агресивното му поведение, провокирано и от употребата на алкохол.

На основата на приетите фактически положения, а именно, че след незначителен спор подсъдимият ударил своя братовчед първо с ръка, след което извадил носената обичайно брадва с къса дръжка и в изправено положение замахнал с голяма сила към главата му, но пострадалият успял да хване ръката му и да се предпази от удара, законосъобразно е било прието, че деянието му е съставомерно по текста на чл. 115, вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Неопределеността или алтернативността в представите на дееца дали в резултат на конкретните му целенасочени действия (силен замах към жизненоважен орган с опасно оръдие от близко разстояние) ще настъпи телесна повреда или смърт обуславя отговорност за опит към по-тежкия резултат в какъвто смисъл практиката на ВКС е последователна [1] .

Предвид изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените касационни основания и атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 13/17.02.2010 г. на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав, постановено по ВНОХД № 819/2009 г..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

[1] Вж. Решение № 32/11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г., І н. о. на ВС, решение № 24/05.05.1997 г. по н. д. № 452/96 г., І н. о. На ВКС.