Supreme Court dismisses appeal on ownership dispute, ruling procedural objections lack merit and precedent does not contradict lower court.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 184

гр. София 29.03.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова

гражданско дело N 4108/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Ю. К. К. и С. К. К. против въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 99 от 27.06.2016г. по гр.д.№ 195/2016г.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК с оглед предмета на делото – иск за собственост, поради което е процесуално допустима.

Ответникът [фирма] не е подал отговор на касационната жалба.

С обжалваното решение Сливенският окръжен съд е отменил решението на Сливенския районен съд № 330 от 21.04.2015г. по гр.д. № 5755/2011г. и е решил делото по същество като е отхвърлил предявения от Ю. К. К. и С. К. К. против [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на Поземлен имот с идентификатор 35730.13.12 по Кадастралната карта на [населено място], с площ от 7022 кв.м. в м.“К. Т.“. По иска, предявен от [фирма] против Ю. К. К. и С. К. К. с правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР съдът е приел за установено, че [фирма] е собственик на следния недвижим имот: овчарник с битовка, със застроена площ 210 кв.м. и прилежаща площ от 1600 кв.м., представляваща парцел № 25 от масив № I по плана на С. минерални бани, част от който в размер на 452 кв.м. е идентичен с имота на Ю. К. К. и С. К. К. с идентификатор 37530.13.12 по кадастралния план на [населено място], местност „К. Т.“ и което в скицата на вещото лице на л. 140, неразделна част от съдебното решение, е означено със синя защриховка.

Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил част от дълготрайните активи на С. „Долината на прасковите“ [населено място] – в ликвидация – описан е в протокол № 78/22.11.1994г. Имотът е продаден на търг, спечелен от [фирма], след което е сключен окончателен договор на 31.03.1995г., след като купувачът е представил надлежна скица, данъчна оценка и доказателства за изцяло заплатена цена от 31.03.1995г. Този договор е бил вписан в Службата по вписванията на 04.04.1995г. и е станал основание за съставяне на констативен нотариален акт за собственост № 82/1995г- на нотариуса при Сливенския районен съд. Идентичността на така закупения имот с част от имота , възстановен с решение на ОСЗ [населено място] от 20.03.2001г. на наследниците на С. М. Н. е установена от изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза. При тези факти съдът е приел, че Ю. К. К. и С. К. К. не са собственици на процесния имот и е отхвърлил предявения от тях иск с правно основание чл. 108 ЗС, а е уважил иска на [фирма] с правно основание чл. 53 ал.2 ЗКИР за установяване правото му на собственост във връзка с грешката в кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-17/29.03.2006г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър по отношение на съвпадащата част с имот № 37530.13.12 в размер на 452 кв.м.

При тези мотиви на въззивния съд поставеният от касаторите в изложението по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос: „ Платена ли е реалната цена на земята по републиканския бюджет респ. придобита ли е надлежно собствеността върху нея“ не е обуславящ за делото, защото съдът не го е разглеждал, подобно възражение не е правено от ответниците в преклузивния срок по чл. 133 ГПК , по него не са събирани доказателства.

Вторият правен въпрос за индивидуализацията на прилежащия терен към закупеният на търг овчарник, е обуславящ за делото, но не е налице поддържаното от касаторите основание на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – въпросът да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. По настоящото дело въззивният съд е приел, че прилежащата площ на терена е установена с парцеларния план , на който е обозначен като имот № 25.

В представеното от касаторите решение № 255 от 12.01.2012г. по гр.д.№ 1325/2010г. на ВКС, ІІ г.о. е разгледан въпросът за вещноправния ефект на парцеларния план в контекста на правомощията на ликвидационния съвет да продава земя чрез търгове само ако тази земя е прилежаща към сгради и съоръжения , собственост на ТКЗС или други селскостопански организации.

Няма противоречие между това разрешение и изводите на въззивния съд по настоящото дело , което да обуслови основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Практиката на ВКС се формира по правните въпроси в тълкувателната част на мотивите/задължителна съдебна практика/ и от тази, в която са разрешени спорните за конкретното дело въпроси /незадължителна съдебна практика/, а не от отделни изречения в мотивите, имащи странично за разрешавания конкретен спор значение.

Вторият съдебен акт на ВКС, който представят касаторите, е определение по чл.288 ГПК. Това определение не се обхваща от съдебната практика по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК съгласно разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК, тъй като в него не се решава материалноправният спор, респективно не се дава тълкуване на конкретни правни норми, а се изследват единствено основанията на чл. 280 ал.1 ГПК като необходимо условие за допускане на касационното обжалване.

С оглед на изложеното, не са налице поддържаните основания на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.

Воден от горното Върховният касационен съд , първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 99 от 27.06.2016г. по гр.д.№ 195/2016г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: