Legislator Case Law & Legislation
VKS-ACADA0DBD83605DDC2257CFD002D99D7 AI generated

Cassation appeal dismissed as appeal questions were resolved by appellate court without violating Supreme Court practice.

Case Number VKS-ACADA0DBD83605DDC2257CFD002D99D7
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal against the appellate court's confirmation of a debt judgment. The appellant argued that the lower court failed to clarify factual issues and improperly applied burden of proof rules regarding the causal relationship between the debt and the enforcement order. The court found that the appellate court had already addressed these questions in accordance with Supreme Court practice, and the appeal lacked grounds for admissibility under the Civil Procedure Code.

Legislator headnote

AI generated

Art. 280, para. 1 of the Civil Procedure Code; Art. 288 of the Civil Procedure Code: A cassation appeal is inadmissible if the appellate court has already resolved the appealed questions in compliance with Supreme Court practice, as the appeal must be based on a specific violation of such practice.

Keywords

AI generated
cassation appeal admissibility burden of proof enforcement causal relationship debt Supreme Court practice Civil Procedure Code

Cited Legislation

AI generated
Art. 280, para. 1 of the Civil Procedure Code
Art. 283 of the Civil Procedure Code
Art. 284 of the Civil Procedure Code
Art. 154 of the Civil Procedure Code
Art. 535 of the Enforcement Act

Cited Case Law

AI generated
TR No. 1/09.12.13 on Interpretation No. 1/13 of the Supreme Court of Cassation
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 539

Гр.София, 20.06.2014 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска

ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева

Вероника Николова

при секретаря................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 3618 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. Г., [населено място] срещу решение № 824/25.04.2013г., постановено по гр.д.№ 3257/12г. от Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 26.06.12г. по гр.д.№ 8821/11г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на касатора за признаване за установено по отношение на В. Д. Г., [населено място], че същият дължи сумата от 36000 лв. по запис на заповед от 30.06.08г.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение, отговаря на изискванията на чл.535 ТЗ и са неоснователни възраженията на издателя за пороци на волята на основание чл.26, ал.1, пр.2 и 5 ЗЗД. Страните са спорили относно каузалното отношение, по повод и във връзка с което е издадена ценната книга. Решаващият състав е счел за недоказани твърденията на поемателя, че записът за заповед обезпечава изпълнението на задължение по договор за заем, както и за предаване на сумата от 36000 лв. от поемателя на издателя. По възражението на издателя са изложени съображения, че записът на заповед обезпечава вземане за неустойка по предварителен договор при неизпълнение на задължението на издателя да прехвърли правото на собственост върху недвижим имот. Безспорно е установено по делото, че на 18.07.08г. е сключен с нотариален акт договор за продажба, по силата на който издателят е прехвърлил на поемателя собствеността върху недвижимия имот по предварителния договор. Изводите на съда за несъществуване на вземането са основани на изпълнение на задължението на издателя по каузалното правоотношение, по което същият не дължи неустойка и следователно е погасено и задължението по абстракната сделка.

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Касаторът поставя няколко групи въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК.

Въпросите за задължението на съда да изясни делото от фактическа страна и да направи доклад по чл.146 ГПК, за съдържанието на доклада и за разпределянето на доказателствената тежест, за правомощията на въззивния съд, когато не е направен доклад в първата инстанция, са въведени на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. След депозиране на касационната жалба по тези въпроси е постановено ТР № 1/09.12.13г. по тълк.д.№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В обжалваното въззивно решение не е даден отговор на въпросите в противоречие с разрешенията в ТР № 1/13г. Съгласно т.2 на ТР №1/13г. въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случая въззивникът не се е позовал на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила във връзка с доклада, поради което не е налице и предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Въпросът за разпределяне на тежестта на доказване в случаите, когато ищецът основава претенцията си на редовен от външна страна менителничен ефект, и следва ли кредиторът да доказва съществуването на конкретно каузално отношение, връзката му със записа за заповед и за вида на доказването, е поставен с оглед на оплакване за неправилно прилагане на разпоредбата на чл.154 ГПК.

Въведената предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е мотивирана от касатора с тезата, че ищецът - кредитор не следва да доказва основанието на своето вземане, а обратното – ответникът, който се позовава на връзката между менителничния ефект и определено каузално правоотношение, следва да докаже това.

Оттук се поддържа, че касаторът е бил възпрепятстван да вземе становище по доклада и да посочи доказателства. Поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с цитираната от касатора практика на ВКС. Претенцията не е отхвърлена единствено поради недоказаност каузалното правоотношение, въведено в процеса от ищеца, а с оглед на приетата за установена обезпечителна функция на записа на заповед на неизпълнение на задължение по каузално правоотношение, посочено от ответника, но вземането, по което не съществува.

Всички останали доводи на касатора са относими към обосноваността на въззивното решение, която не подлежи на преценка в производството по чл.288 ГПК.

По така изложените съображения не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по въпроса „Следва ли да бъде уважен искът на ремитента по редовен от външна страна менителничен ефект, независимо дали ищецът е доказал наличието на конкретно каузално правоотношение, когато ответникът не е доказал пълно и главно своите абсолютни и лични менителнични възражения?”.

Отговорите на въпросите за съдържанието на мотивите относно обсъждането на всички доводи и възражения на страните, за преценката на всички доказателства по делото, за кредитирането на показанията на свидетелите, произтичат от процесуалните норми. Евентуалното им нарушение е основание за неправилност на решението, но не и основание за допускане на касационното обжалване, след като не е обвързано с твърдение за прилагане и тълкуване на правна норма в противоречие с практиката на ВКС.

По тези съображения касационното обжалване не се допуска.

Разноски за производството не се дължат.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 824/25.04.2013г., постановено по гр.д.№ 3257/12г. от Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.